Среща с Натали Каплан

Натали Каплан, снимка: Темелко Темелков за So Independent
Натали Каплан, снимка: Темелко Темелков за So Independent

Срещнахме я точно пред кино „Одеон“, точно преди прожекцията на нейния филм…

Натали Каплан е режисьор, сценарист и продуцент в Paam Hayta Yalda. Дебютният й пълнометражен филм Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче), който беше част от програмана на SoIndependent, е дипломен проект за завършването на Tel Aviv University, департамент „Кино и телевизия“. Филмът е отличен на фестивала LifeArt в Атина. Натали е носител и на наградата „Дани Лърнър“ от студио „Ню Бояна“ за своя следващ проект.

Предишните й късометражни филми Aquarium 1999 и Gas Rush също са били част от програмата на международни фестивали. (още…)

ТРИ НЕЗАВИСИМИ ДЕБЮТА

Once There Was a Girl 2016
Once There Was a Girl 2016

На SоIndependent за пръв път видяхме…

Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче)

Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. (още…)

Sfashion

Sfashionposter

Sfashion 2017 е филм за жена – изпълнителен директор на модна компания в ситуация на поетапен банкрут. Това не е първият съвместен проект на режисьора Мауро Джон Капече и актрисата Корина Коронео, като двамата са и сценаристи. Заедно с композитора Индия Чайковска и оператора Джулио Бастиони те продължават своето експериментално изследване за връзката между изкуството и капитализма. (още…)

Космосът между нас

The Space between us 2017
The Space between us 2017

Филмът започна така. Телефон зарева дълго и продължително в салона. Стопанката му каза: „Шшшт…“, но той не млъкна. Тогава тя го взе в ръце, погали го по екрана и дори му заговори.

В този миг се роди Гарднър – първото бебе, родено на Марс и отгледано от учени. На 16 г. момчето за пръв път изживява земни усещания и чувства. Учи се да бъде човек от Wings of Desire 1987 (Криле на желанието) на Вим Вендерс и от земната си онлайн приятелка Тулса. (още…)

ДА СИ LUCKY ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ

Lucky 2017
Lucky 2017

„Аз играя себе си, доколкото е възможно да го правя“, винаги е твърдял Хари Дийн Стантън и това може би в най-голяма степен важи за последния му филм Lucky 2017 (Лъки), част от програмата на Sofia Independent Film Festival. (още…)

VR: where we are

The VR Cinema - Amsterdam
The VR Cinema – Amsterdam

Наскоро се проведе първото издание на VR Academy в София, организирано от Athlon и So Independent Film Festival. Това ни провокира да поразучим дали виртуалната реалност (от английски virtual reality – VR) ще трансформира киното, както вече го направи с гейминга. (още…)

ДА СИ „НИКОЙ“

„Никой“
„Никой“

През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.

Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. (още…)

Никой не иска нощта

Nobody Wants The Night 2015
Nobody Wants The Night 2015

Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм. (още…)

Ма Ма – история за невъзможната тъга

Ma ma 2015

Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. (още…)

За паралелите и гледните точки… интервю с Росина Пенчева

Росина Пенчева - фотограф

Росина Пенчева е фотограф. Тя предпочита да снима представленията, преди да са започнали, филмите, преди да са заснети, актьорите, преди да са гримирани. Изкуството в процес е вдъхновение и за първата й самостоятелна изложба „Работно заглавие“, 2014 г. През същата година носителят на „Пулицър“ за фотожурналистика Едуард Кийтинг я избира за участие в негов уоркшоп в София.

Последните й проекти са фото инсталацията „Паралели“ и съвместната изложба с Петринел Гочев и Рин Ямамура, посветени на 70-годишнината на ДТ „Рачо Стоянов“, Габрово. (още…)