Appelsinpiken

Appelsinpiken 2009

Когато напишеш “orange” в Google, излизат около 2 050 000 000 резултата за 20 секунди. Броят не е толкова впечатляващ, колкото фактът, че почти всички създават слюноотделяне за нещо приятно. Портокалов сок, портокалов дресинг, портокалов мармалад, портокалов пудинг, диета с портокалов сок, шоколадова торта с портокал, летен портокалов крем, портокалови бисквитки с парченца шоколад, ликьор от портокал, сладко от портокалови кори, мъфини с портокал и канела, етерични масла с портокал и лайка…

Такова усещане създава и филмът Orange Girl/Appelsinpiken 2009 (Портокалово момиче), който е част от фестивала за скандинавско и прибалтийски кино „Северно сияние“ (26 септември – 6 октомври, София). (още…)

Какъв е Цветът на хамелеона?

 

Цветът на хамелеона 2012

 

Агент на ДС, МИ5, ЦРУ, КГБ, Батко Стаменов (Рушен Видинлиев) онанира под псевдонима Цинкограф над съществуващите тайните служби, създавайки свое звено „в сенчестата зона на оргазма” – ПОЛ. Обект на разследванията му са заплетените драми на прехода, които са сведени до съвсем прости – в сферата на междуполовото общуване. (още…)

Защо Дензъл Уошингтън заслужава Оскар за Flight?

 

Flight 2012

 

Идват номинациите на Американската филмова академия, а наскоро попаднахме на един достоен претендент.

Flight 2012 (Полет) ни срещна с образа на Уип Уитакър – драматично плътен, конфликтен със себе си и околните, всеотдаен до циничност, гениален пилот, тотален алкохолик…  Не можеш да го мразиш. (още…)

Два филма за една вечер: Cloud Atlas vs. Infamous

 

Защо ги сравнявам ли? Просто, защото ги гледах един след друг. Започнах с най-скъпата независима продукция, правена някога, и оставих пропуснатия от мен филм за Труман Капоти за „ако не ми се доспи“. Екс Братя Уашовски срещу Дъглас Макграт? Отборът на Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант, Хуго Уивинг и Джим Броудбент срещу Тоби Джоунс, подкрепен от Данаил Крейг, Сигърни Уивър, Сандра Бълок, Изабела Роселини и Гуинет Полтроу. Напъни за грандиозност срещу умело разказан сюжет? (още…)

Мария в края на ноември

Снимка: Личен архив

 

Имам си една Мария Македонска, за мен – Марето. В края на ноември тя показа на сцената на читалище „Славянска беседа” всичко, на което е способна.

За хората е малко странна. Малко ли? И аз я мислех за такава, когато се запознахме. Тъкмо си правеше татус на овца с химикал. Розовите овце се превърнаха в запазена марка на изобразителното й изкуство.

След розово-овцовия период за кратко залитна по рекламата. Но рекламата не е място за хора, които не правят компромиси със себе си. (още…)

ПОСТ НА ПРОМОЦИЯ

… вдъхновен от момичето,
което хвърли Cosmo и взе брошура на Lidl


 

Краят на 90-те и началото на 2000-те г. е бумът на антиконсумеристки филми, които алармират, че новият световен ред, движен от ценностите на потребителската култура, е вреден, лош, зъл – както в икономически, така и в социален и личностен план. Борете се. Ресурсите на Земята се изчерпват. Корпорациите искат да ни превземат. Обезличават ни. Чрез покупката  на даден  продукт се превръщаме в роби на марките. „Разпадаме се вътрешно“, пишат критиците на необузданата консумация.

През 2004 г. независимото американско кино даде своята реплика със Super Size Me. Морган Спърлок наказва тялото, връзката и принципите си, за да покаже какво се крие зад „грижата за клиента“ на McDonald’s. В продължение на 30 дни режисьорът се тъпче с гигантски порции и суперсайзва теглото и  холестерола  си. Приятелката му отчита намалени сексуални показатели и лошо настроение. (още…)

Момчето, което беше цар

Момчето, което беше цар 2011

Царете в приказките са добри, дебели, достойни, алчни, справедливи, лакоми, храбри, с дрехи, без дрехи, с корем, намазан с крем… Нашият цар е бивш министър-председател. Документалната приказка „Момчето, което беше цар” наскоро се появи в блясъка на единствена прожекция и разказа историята за 6-годишния цар, върнал се на трона на държавата като министър-председател.

Дали заради предварително обявената възможност да се види само веднъж или рождения ден на царя (който беше на следващия ден), залата беше пълна. Аз отидох да гледам „Момчето, което беше цар“, просто защото харесвам „Георги и пеперудите“ и „Проблемът с комарите и други истории“, а „Момчето,…” допълва трилогията за абсурда на прехода на Андрей Паунов. (още…)

Хуан Пабло Сарамеля: Импровизацията ти дава чувството, че творишJuan Pablo Zaramella: Improvisation gives you a feeling of continuous creativity

Luminaris 2012

Избрахме да ви срещнем с Хуан Пабло Сарамеля не само заради странното му име. От 11 до 16 юни ще бъде част от журито на международния фестивал на анимационния филм „Златен Кукер“. Той е независим режисьор и аниматор от Аржентина. Работи от 16-годишен. Няма филм, който да не е награждаван. Най-известният – Luminaris 2011, e излъчван в над 55 страни и 150 града и е бил един от 10-те анимирани късометражни филми, които могат да бъдат номинирани за „Оскар“ през 2012 г.

Хуан Пабло Сарамеля ще проведе майсторски клас за аниматори и режисьори в рамките на фестивала.

Luminaris 2012

 

We chose to meet Juan Pablo Zaramella not only because of his strange name. He will be part of the jury of Golden Kuker – Sofia International Animation Festival (11 – 17 June). He is an independent director and animator from Argentina and got his first job at the age of sixteen. His short movies had won more than 100 awards. His most famous film Luminaris has screened in over than 55 countries and 150 cities and was included in the Academy Shortlist, being one of the 10 animated shorts nominated for the Oscars in February 2012.

Juan Pablo Zaramella will hold a professional Master Class in the frame of the festival. (още…)

PARADISE NOW

 

Paradise now 2005

Филмите на Близкия Изток са непривлекателни и трудно смилаеми за свикналия с нетърпеливото комерсиално кино зрител. Героите не са красиви, действието е мудно, пейзажите са потискащи. Това, което го прави важно, е неговата различност по отношение на теми и проблеми и ролята му на политически и социален инструмент. Такова е и палестинското кино. (още…)

Cairo Time 2009

 

Cairo Time 2009

 

Въпреки че е част от Цветята на Корана, Cairo Time 2009 (Пътешествие до Кайро) е по-скоро западен филм. Това, което го доближава до източното кино, е протяжното действие, състоянието на трепет, маркиращо поредица от случки, без да задълбава в нито една, приплъзващата се в бекграунд сцените арабска музика, за да напомни, че сме в Египет. (още…)