За „Възвишение“ и българския песимизъм

Възвишение 2017
Възвишение 2017

Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.

Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. (още…)

Един филм за хората и животните… или обратното

The Zookeeper's Wife 2017
The Zookeeper’s Wife 2017

Филмът започва с кадър на две малки лъвчета, които спят гушнати до момченце на 6-7 г.

После майката на момченцето (в ролята Джесика Частейн) започва своята сутрешна обиколка из зоопарка. (още…)

Никога не се предавай, Кристофър Нолан, никога, никога, никога!

Dunkirk 2017
Dunkirk 2017

Гледах Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – последния филм на Кристофър Нолан.

Ще се опитам да споделя мнението си кратко и простичко, без многословие и патос. Този филм заслужава пестеливи фрази и внимание към всяка дума.

Заслужава и уважение, защото е направен по оригинален сценарий. А филмите по оригинален сценарий са на изчезване, както са на изчезване печатната преса и лентовата фотография. (още…)

Feuds are never about hate, feuds are about pain

Feud 2017
Feud 2017

Началото на 60-те години. Златната ера на Холивуд е в своя кървав залез. Само 10 години преди това Били Уайлдър го е уловил в Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза) с Глория Суонсън. Нямото кино е мъртво, екранните легенди с изрисувани вежди и неземно изразителни скули са вече застаряващи матрони. Грета Гарбо, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Бети Дейвис – пъпчивите млади хипита с мазни коси даже не са чували за тях, а дори и да са – пет пари не дават.

Големите холивудски студия се задъхват. Могъщите им собственици – до един с еврейски фамилии, са немощни динозаври от отминала епоха.  И все пак едно нещо продължава да е същото, непроменено и сякаш вечно: It‘s a man’s man’s world, както пее Джеймс Браун. Холивуд принадлежи на мъжете! (още…)

Балада за птицечовката-албинос

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

В памет на Николай Гяуров

Добрите оперни басове са рядкост.

Гениалните оперни басове са екзотична рядкост – като птицечовката.

Фьодор Шаляпин, Борис Христов, Никола Гюзелев, Джони Кеш, Бари Уайт, Ленард Коен и Николай Гяуров са птицечовки.

Гяуров е октавист или бас профундо. Това означава, че може да изпее много по-ниски тонове от обичайния басов диапазон. Което го прави още по-рядък вокален екземпляр – нещо като птицечовка-албинос. (още…)

Лабиринт от лъжи – филм за истината, която ни прави свободни

Labyrinth des Schweigens 2014

Без да съм гледала останалите заглавия, които се спрягат за номинации в категория „Чуждестранен филм“, убедено мога да кажа, че този заслужава Оскар.

Не заради уникалната кинематография, нито пък заради силната актьорска игра или умелото операторско майсторство. Макар че гореизброените са налице – плюс страхотна музика и невероятно пресъздадена атмосфера с декори и костюми.

Филмът заслужава Оскар заради темата, сценария и заради истините, които казва. (още…)

Eверест 2015 – Because it’s there


Everest 2015

Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.

Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора. (още…)

Честит рожден ден, Татяна LOLова!

Татяна Лолова, Елиза Токева - кадър от Пътят към Коста дел Маресме 2014

10 февруари 2015 г. – Започвам този текст с датата, месеца и годината, все едно пиша домашно или си водя дневник. Не съм сигурна как да продължа и затова търся опорна точка в календара. За мой късмет в този случай датата, месеца и годината ми вършат чудесна работа, защото именно те са причината да се заема с писането на този текст.

На 10 февруари 1934 г. е родена Татяна LOLова – любимата ми българска актриса. Любимата ми актриса въобще наред с Катрин Деньов. За последната, обаче, не мога да пиша от първо лице, защото никога не съм я срещала. За Татяна Лолова, за мое щастие, мога, защото я познавам. Прекарахме заедно няколко часа на 22 ноември миналата година по време на церемонията на награди за български филми и сериали, чието име няма да споменавам. (още…)

За китовете и хората, и водката!

Leviathan 2014

Този филм трябва да се гледа в изоставено лятно кино… през зимата.
Този филм трябва да се гледа от циници, атеисти, мизантропи и алкохолици.
Този филм трябва да се гледа от русофили и от русофоби.
Този филм трябва да се гледа със стиснати зъби и свити юмруци.
Този филм те нокаутира като Кличко Кубрат Пулев.

От този филм боли. (още…)