За Рома и завръщането на Куарон, за най-добрия филм на годината

Roma 2018

Алфонсо Куарон изчезна от кино хоризонта, след меланхолично-епичната космическа продукция Gravity 2013 (Гравитация). Остави ни в напрегнато очакване и нетърпеливо любопитство.

За щастие дълго чаканият осми филм на режисьора напълно оправдава петгодишното му отсъствие. Roma 2018 (Рома) предлага 2 часа и 15 минути истинско кино, интимно, емоционално и въздействащо. Прочети повече

Курск – един пестелив разказ, който не спестява истината

Kursk 2018

На 13 март 1995 г. група датски режисьори подписват манифест за филмово творчество, по-известен като Догма 95. Сред тях са Ларс фон Триер и Томас Винтерберг.

Новото движение си поставя за цел да обнови съвременното кино като го върне към класическата естетика и го изчисти от задушаващата прегръдка на технологиите и специалните ефекти. Прочети повече

The Ballad of Buster Scruggs или Епопея на забравените (уестърни)

The Ballad of Buster Scruggs 2018

Напоследък в офиса всеки петък се събираме да играем карти. Но това не са обичайните карти и играта не е белот, бридж или канаста.

Картите разказват истории, а играта се казва Dark stories.

Правилата са прости. Прочети повече

Бохемска рапсодия – един (не)възможен сценарий

Bohemian Rhapsody 2018
Bohemian Rhapsody 2018

През цялото време, докато гледах Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия), нещо ми липсваше.

Великолепната музика на Queen и прекрасното изпълнение на Рами Малек ми пречеха да идентифицирам проблема веднага. Но на другия ден, след като премина Queen еуфорията, дефицитите изпъкнаха като пъпка на челото. Прочети повече

Запалката на Катрин Деньов

Катрин Деньов
Катрин Деньов

Днес Катрин Деньов има рожден ден. Това, както и фактът, че е любимата ми актриса, са достатъчен повод да напиша този текст.

Той е моето обяснение в любов. Защото срещата ми с нея беше любов от пръв поглед. Прочети повече

Maniac: Ceci n’est pas une pipe

Maniac 2018-
Maniac 2018-

Сюрреализмът се появява във Франция в началото на ХХ век, когато Андре Бретон публикува първия му манифест.

Буквалният превод на „сюрреализъм“ означава „свръх реализъм“. Бретон взима думата от подзаглавието на пиесата „Гърдите на Тирезий“ от френския поет Гийом Аполинер. Прочети повече

За „Възвишение“ и българския песимизъм

Възвишение 2017
Възвишение 2017

Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.

Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. Прочети повече

Един филм за хората и животните… или обратното

The Zookeeper's Wife 2017
The Zookeeper’s Wife 2017

Филмът започва с кадър на две малки лъвчета, които спят гушнати до момченце на 6-7 г.

После майката на момченцето (в ролята Джесика Частейн) започва своята сутрешна обиколка из зоопарка. Прочети повече

Никога не се предавай, Кристофър Нолан, никога, никога, никога!

Dunkirk 2017
Dunkirk 2017

Гледах Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – последния филм на Кристофър Нолан.

Ще се опитам да споделя мнението си кратко и простичко, без многословие и патос. Този филм заслужава пестеливи фрази и внимание към всяка дума.

Заслужава и уважение, защото е направен по оригинален сценарий. А филмите по оригинален сценарий са на изчезване, както са на изчезване печатната преса и лентовата фотография. Прочети повече

Feuds are never about hate, feuds are about pain

Feud 2017
Feud 2017

Началото на 60-те години. Златната ера на Холивуд е в своя кървав залез. Само 10 години преди това Били Уайлдър го е уловил в Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза) с Глория Суонсън. Нямото кино е мъртво, екранните легенди с изрисувани вежди и неземно изразителни скули са вече застаряващи матрони. Грета Гарбо, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Бети Дейвис – пъпчивите млади хипита с мазни коси даже не са чували за тях, а дори и да са – пет пари не дават.

Големите холивудски студия се задъхват. Могъщите им собственици – до един с еврейски фамилии, са немощни динозаври от отминала епоха.  И все пак едно нещо продължава да е същото, непроменено и сякаш вечно: It‘s a man’s man’s world, както пее Джеймс Браун. Холивуд принадлежи на мъжете! Прочети повече