Никога не се предавай, Кристофър Нолан, никога, никога, никога!

Dunkirk 2017
Dunkirk 2017

Гледах Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – последния филм на Кристофър Нолан.

Ще се опитам да споделя мнението си кратко и простичко, без многословие и патос. Този филм заслужава пестеливи фрази и внимание към всяка дума.

Заслужава и уважение, защото е направен по оригинален сценарий. А филмите по оригинален сценарий са на изчезване, както са на изчезване печатната преса и лентовата фотография. (още…)

Feuds are never about hate, feuds are about pain

Feud 2017
Feud 2017

Началото на 60-те години. Златната ера на Холивуд е в своя кървав залез. Само 10 години преди това Били Уайлдър го е уловил в Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза) с Глория Суонсън. Нямото кино е мъртво, екранните легенди с изрисувани вежди и неземно изразителни скули са вече застаряващи матрони. Грета Гарбо, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Бети Дейвис – пъпчивите млади хипита с мазни коси даже не са чували за тях, а дори и да са – пет пари не дават.

Големите холивудски студия се задъхват. Могъщите им собственици – до един с еврейски фамилии, са немощни динозаври от отминала епоха.  И все пак едно нещо продължава да е същото, непроменено и сякаш вечно: It‘s a man’s man’s world, както пее Джеймс Браун. Холивуд принадлежи на мъжете! (още…)

Балада за птицечовката-албинос

Фотография: Rozix
Фотография: Rozix

В памет на Николай Гяуров

Добрите оперни басове са рядкост.

Гениалните оперни басове са екзотична рядкост – като птицечовката.

Фьодор Шаляпин, Борис Христов, Никола Гюзелев, Джони Кеш, Бари Уайт, Ленард Коен и Николай Гяуров са птицечовки.

Гяуров е октавист или бас профундо. Това означава, че може да изпее много по-ниски тонове от обичайния басов диапазон. Което го прави още по-рядък вокален екземпляр – нещо като птицечовка-албинос. (още…)

Лабиринт от лъжи – филм за истината, която ни прави свободни

Labyrinth des Schweigens 2014

Без да съм гледала останалите заглавия, които се спрягат за номинации в категория „Чуждестранен филм“, убедено мога да кажа, че този заслужава Оскар.

Не заради уникалната кинематография, нито пък заради силната актьорска игра или умелото операторско майсторство. Макар че гореизброените са налице – плюс страхотна музика и невероятно пресъздадена атмосфера с декори и костюми.

Филмът заслужава Оскар заради темата, сценария и заради истините, които казва. (още…)

Eверест 2015 – Because it’s there


Everest 2015

Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.

Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора. (още…)

Честит рожден ден, Татяна LOLова!

Татяна Лолова, Елиза Токева - кадър от Пътят към Коста дел Маресме 2014

10 февруари 2015 г. – Започвам този текст с датата, месеца и годината, все едно пиша домашно или си водя дневник. Не съм сигурна как да продължа и затова търся опорна точка в календара. За мой късмет в този случай датата, месеца и годината ми вършат чудесна работа, защото именно те са причината да се заема с писането на този текст.

На 10 февруари 1934 г. е родена Татяна LOLова – любимата ми българска актриса. Любимата ми актриса въобще наред с Катрин Деньов. За последната, обаче, не мога да пиша от първо лице, защото никога не съм я срещала. За Татяна Лолова, за мое щастие, мога, защото я познавам. Прекарахме заедно няколко часа на 22 ноември миналата година по време на церемонията на награди за български филми и сериали, чието име няма да споменавам. (още…)

За китовете и хората, и водката!

Leviathan 2014

Този филм трябва да се гледа в изоставено лятно кино… през зимата.
Този филм трябва да се гледа от циници, атеисти, мизантропи и алкохолици.
Този филм трябва да се гледа от русофили и от русофоби.
Този филм трябва да се гледа със стиснати зъби и свити юмруци.
Този филм те нокаутира като Кличко Кубрат Пулев.

От този филм боли. (още…)

11 януари, няма значение коя година

La Dolce Vita 1960

Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата. Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.

Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание. (още…)

Една закъсняла късна прожекция

Фото: Elvis & Madonna

Много ми се спи, но обещах на Нуша да напиша няколко думи за филма, така че няма измъкване.

Едно уточнение – спи ми се, защото е 2 ч., а аз току-що се връщам от кино.

Гледахме „Елвис и Мадона” на бразилския режисьор Марсело Лафит –  обявен начален час на прожекцията – 23.00 ч. Още като влизахме с Дора и Нуша в Дома на киното им казах: „момичета, имам лошо предчувствие” … А аз по принцип от малка предчувствУвам ли нещо, то винаги нещо се случвУва. Така и стана … (още…)