Сериозни, смешни, странни класации и списъци
Как си говорят хората?
Говорят си ужасно. Говорят си с клишета. Надвикват се. Прекъсват се. Смущават се. Заекват. Запъват. Ъ-кат и пелтечат. Дърдорят. Дрънкат. Празнословят. Премълчават. Скачат от тема в тема. Говорят безцелно, безсмислено и безинтересно. Но такъв е и животът.
Затова добрата литература и доброто кино не се опитват да фотокопират живота, а създават привидна, но подобрена имитация. (още…)
Великден роди идея. По това време, както и по Коледа, се излъчват едни и същи филми – защо? Или телевизиите са без фантазия, или зрителите го очакват. Може би е второто. Да гледаш един и същ филм успокоява мозъка, който намира ред сред хаоса. Финалът е ясен, бъдещето не може да предизвика безпокойство.
Затова решихме да направим програма за цялата година… (още…)
Маркетингът – в частност рекламата, е игра на очаквания и възприятия. Комуникация, която създава предположението, че нещо ще бъде някакво. Надеждата, че ще получите това, което ви трябва. Автомобил, дъвка, емоция.
Миналата година имаше поне два филма, които се провалиха финансово, защото създадоха неправилното очакване в неправилната публика. (още…)
Как без лошото ще разпознаем доброто? Как без грозното ще видим красивото? Как без грешното ще намерим правилното?
Тези филми са тъпи. Неловки. Ужасни. Но заслужават да съществуват. Тук са, за да им се присмиваме, подиграваме, презираме и унижаваме. Киното, за разлика от политиката, религията, спорта и личните финанси, ни позволява да го направим, без да се избием помежду си. (още…)
Да започнем с история.
Разказва я Том Мартин, една от скритите звезди на Холивуд. Над 30 години, той отговаря за рекламите, логата и опаковките на стотици филми. Том започва като художник-дизайнер във време, когато плакатите все още били рисувани на ръка. После става арт директор, творчески директор и дори вицепрезидент на Universal Pictures.
Стивън Спилбърг решава да направи отворен конкурс за плаката на последния си филм – Schindler’s List 1993 (Списъкът на Шиндлер). Най-добрите и популярни дизайнери участват. Един по един плакатите биват отхвърляни. Включва се и Сол Бас. Мартин си спомня, че 70-годишната легенда дошъл, за да представи работата си. Не я изпратил по куриер или по-млад асистент. Представил я сам – с енергия и амбиция, които изненадали Мартин. (още…)
Документалното кино е парадокс. Посветено е на реалното. Събира факти, изследва обстоятелства, анализира събития. Но също – систематично лъже.
Гледната точка на камерата, монтажът, музиката, фонът, въпросите и начинът на задаването им деформират пространството и времето. Ако перифразирам Волф Кьониг, документалистът събира куп лъжи с цел да каже истината. (още…)
Миналата седмица си разлиствах книгата на Джон Ландис Monsters in the Movies. Има толкова много глави: Вампири, Върколаци, Зомбита, Канибали, Роботи, Извънземни и даже Кукли убийци, Зловещи деца и Страшни стари жени… Последната глава е за хората, които правят чудовища – инженери, гримьори, аниматори. Но няма място за актьорите. Това ме накара да направя пост за хората, които остават анонимни за широката публика.
И така: актьорите, които дават живот на чудовищата. (още…)
Follow
