За ползата от границите

East of Eden 1955 / East of Eden 1981
East of Eden 1955 / East of Eden 1981

„На този свят има родители – хора, на които им се раждат чудовища – вярвам в това.“ – така Джон Стайнбек започва 8-а глава от „На изток от рая“. В нея, той представя Кати Еймс, манипулативният паразит и образ на злото в романа. „От пръв поглед – продължава разказвачът – сякаш природата бе замаскирала вълчата си яма, Кати олицетворяваше самата невинност“.

Работите с такива хора, а може би живеете с тях. Спите в едно легло или сте имали приятелство. Хората, които ви карат да забравите себе си. Да занемарите собствените си граници и инстинкти за самосъхранение. Хората, които ви изстискват като лимон и изпразват от съдържание като чаша в ръцете на алкохолик.

Днес ви учим как да ги разпознавате и какво трябва да направите, ако ги срещнете. Неща, на които майките и бащите ни не са ни научили навреме. (още…)

5 книги в 5 изречения – IV

Inkheart 2008
Inkheart 2008

Книгата e най-добрият приятел, който можете да имате. По-добър е от кучето. Котката няма шансове. Повечето хора също. Можете да си купите книга и да я забравите някъде, но когато я намерите – сама и прашна, тя ще бъде откровена с вас, ще ви кажа всичките си тайни, ще ви обича с цялото си сърце. (още…)

В страната на научената безпомощност

Source: Sad Dog Diary Video by Ze Frank / zefrank1
Source: Sad Dog Diary Video by Ze Frank / zefrank1

През ’60-те години на 20 век американският психолог Мартин Селигман започва да изследва кучета, за да разбере повече за депресията при хората. Опитите му са модификация на направените от Иван Павлов в началото на века. (още…)

Страх ме е от теб

Gone Girl 2014
Gone Girl 2014

„Когато мисля за жена си, винаги виждам задната част на главата й. Представям си как чупя красивия й череп, разгъвам гънките на мозъка й, търся отговори. Първичните въпроси за всеки брак: За какво мислиш? Как се чувстваш? Какво си причинихме? Какво ще направим?“* (още…)

За ползата от самоконтрола

Charlie and the Chocolate Factory 2005
Charlie and the Chocolate Factory 2005

„Добре, ето, ето, ето! Престани! Ето ти сладоледа!!!“ – викаше отчаяно майката, докато синът й пищеше, че иска сладолед сега. За миг това шумно дете се превърна в събирателен образ на времето, в което живеем. (още…)

Защо не сте щастливи?

Antiviral 2012
Antiviral 2012

Този понеделник трябваше да публикувам пост за френски филм. Но няма, защото в събота вечер, докато се прибирах пеша по „Раковска“, подминах двама млади мъже, които не говореха за коли, жени или футбол. И двамата създаваха впечатлението, че по принцип това са любимите им теми, затова се заслушах.

Единият мъж се оплакваше на другия: „Защо всичко е гадно, брат? Защо всичко е… е, такова“ – каза той и посочи опашката от хора в Subway – „Консуматорското общество ни ебава майката. Хората говорят само къде да се яде“ – добави той – „Навсякъде само нещастници“.

Защо сме нещастници? И как да го променим? (още…)

Невероятната история на Лола Монтес

Sherlock 2010-
Sherlock 2010-

Историята, която заслужава епичен филм, пълен с поуки.

Елизабет Розана Гилберт се ражда в Ирландия през 1821. Едва ли някой е подозирал, че малкото момиченце ще стане жена, която ще покори сърцата и ще командва главите на едни от най-почитаните и богати мъже в Европа и Америка. (още…)

Дрехите разказват – за костюмите в киното

Булчинска рокля със 100 000 кристала, дизайнер Еико Ишиока за Mirror Mirror 2012, Рокля на кралицата от Tale of Tales 2015, дизайнер Масимо Парини
Булчинска рокля със 100 000 кристала, дизайнер Еико Ишиока за Mirror Mirror 2012, Рокля на кралицата от Tale of Tales 2015, дизайнер Масимо Парини

Дрехите, те никога не са достатъчни. Точно като обувките. Когато жена каже: „Няма какво да облека“ – пише Кейтлин Моран – тя има предвид: „Тук не намирам нищо за героинята, която ще играя днес“.

Дрехите правят ролите в живота, но и в киното. А това, което правят дизайнерите – казва Едит Хед, осемкратната носителка на Оскар за костюми – е кръстоска между магия и камуфлаж. Създават илюзията, че актьорът, който вече сме гледали в други филми, сега е някой напълно различен. (още…)

В името на Отца – бащата, обяснен във филми

The Godfather: Part II 1974
The Godfather: Part II 1974

Миналата седмица, докато минавах до Военномедицинска академия, видях мутра. Обръсната глава, дебел врат, ланец, черна тениска, опъната от големи бицепси и шкембе, което дори черното не може да скрие. Но имаше нещо различно. Мутрата държеше в ръцете си дете. Момченце на 2-3 години. Детето бе в съзнание, но бледо и уплашено. Мутрата също и очевидно бързаше да влезе в болницата. В този интимен, почти пиета момент мутрата беше нещо повече от мутра. Беше родител. В този момент мъжът, иначе готов да ви смачка черепа, бе трансформиран в баща.

„Мама“ е може би първата дума, която научаваме. И така трябва. Гръдта на майката ни топли, храни и приспива. Тя е рай. Но губим този рай, когато в него нахлуе бащата. А ние знаем толкова малко за него. (още…)