Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното

enso

– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес. – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден. – каза Пух.

Философията е израз на любопитството ни към света. Търсене на смисъл, чрез силата на ума. В началото сме жадували житейска мъдрост, но с времето мисленето ни става толкова заплетено, че днес не разбираме това, което ни казват модерните философи.

На изток не търсят сложен смисъл, а покой. Талантът да не мислиш за нищо. (още…)

Писмо на Дейвид Мамет до сценаристите

Дейвид Мамет
Дейвид Мамет

Последното ни ревю бе за Toni Erdmann 2016 (Тони Ердман). Филм, който нарекох „български“, заради слабостите, които има. Читател (справедливо) се възмути от това, че асоциирам всеки слаб филм с български филм. Конюнкцията „лош и български“ е невярна, дори в контекста на шегата – „филмът хубав ли е или български“.

„Български филми“ не се правят само в България. Нелепият диалог, аматьорската игра, безсмислените сцени и неумението да се разказва не са запазена марка за родината. Това е истината.

В ревюто на Toni Erdmann 2016 написах също, че направилите филма трябва да четат повече Дейвид Мамет. През уикенда потърсих, намерих и преведох едно негово писмо до сценаристите на сериала The Unit 2006-2009 (Специален отряд). Смятам, че е полезно за всички, които пишат сценарии, разказват истории и правят филми. (още…)

Тери Гилиъм – пре-посмъртен мемоар

Gilliamesque: A Pre-posthumous Memoir

Gilliamesque не е книгата, която Тери и дъщеря му – Холи, планират да направят. Планът е coffee table book с много снимки и малко текст. Резултатът е много текст и малко снимки. Изобилие от бележки, драсканици и хаотични колажи. Да, това е Тери Гилиъм – непланиран и винаги противоположен.

Вижте портрета на режисьора, който „нарисувах“ по негови интервюта, размишления, спомени и думи. (още…)

Не влизайте във водата

The Iceman 2012

„Акулите имат всичко, за което мечтае ученият. Красиви са – Господи, колко са красиви! Удивителни, перфектни машини. Грациозни като птици. Непостижимо загадъчни. Никой не знае колко дълго живеят или какви инстинкти ги движат – освен глада, той ги владее.”*

Те плуват вече 450 милиона години. Хранили са се с риби, раци, мекотели, динозаври, китове, делфини и с нас. Идеята да споделиш стихията им е нелепа и толкова възбуждаща. В Америка ги използват, за да лекуват ветерани-инвалиди. Казват, че изживяването е по-добро от всяка рехабилитация. Акулата изпълва плувеца със студен, влудяващ ужас, но и с тих покой, защото в присъствието на акула забравяш всички останали страхове, стресове и ненужни безпокойства.

Има актьор, който създава същото усещане. (още…)

Не бих желал да живея в свят без лъвове – портрет на Вернер Херцог

Вернер Херцог

„Държавата трябва да помага повече на изкуството”, „Имам идеи, но чакам финансова помощ”, „Субсидията е гръбнакът на този филм”, „Нашият проект бе по-хубав, но комисията реши да финансира друг” – мрънкане, хленчене, лигавене.

Не е само българско, но е преобладаващо в България. Представям си, че на всички, които се оплакват Вернер Херцог би казал: Вървете по дяволите, загубеняци! (още…)

Честит рожден ден, Татяна LOLова!

Татяна Лолова, Елиза Токева - кадър от Пътят към Коста дел Маресме 2014

10 февруари 2015 г. – Започвам този текст с датата, месеца и годината, все едно пиша домашно или си водя дневник. Не съм сигурна как да продължа и затова търся опорна точка в календара. За мой късмет в този случай датата, месеца и годината ми вършат чудесна работа, защото именно те са причината да се заема с писането на този текст.

На 10 февруари 1934 г. е родена Татяна LOLова – любимата ми българска актриса. Любимата ми актриса въобще наред с Катрин Деньов. За последната, обаче, не мога да пиша от първо лице, защото никога не съм я срещала. За Татяна Лолова, за мое щастие, мога, защото я познавам. Прекарахме заедно няколко часа на 22 ноември миналата година по време на церемонията на награди за български филми и сериали, чието име няма да споменавам. (още…)

11 януари, няма значение коя година

La Dolce Vita 1960

Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата. Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.

Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание. (още…)

Да откриеш Вивиан Майер

Фотограф: Вивиан Майер

 

Джон Маулф е брокер на недвижими имоти. Той събира стари негативи и снимки, защото иска да напише историческа книга за квартала, в който живее. През зимата Джон посещава аукционната къща, която е срещу дома му. Там намира стара кутия, пълна с негативи. Купува я за $380. От аукциона му казват, че снимките са на Вивиан Майер, но не знаят нищо повече. Джон си взима кутията, прибира се вкъщи и гугълва “Vivian Maier”, резултатът е 0.

Това, което намира в кутията обаче е злато. Снимките са правени от истински майстор. Джон се впуска в завладяващо разследване, опитвайки се да открие жената от кутията.

(още…)

Luxury Trash – 14 звезди, които познават вкуса на падението

 

Линдзи Лоън - портрет от боклук, мозайка на художника Джейсън Месие

 

…най-важните неща в живота са любовта и приятелството, и семейството.

Когато хората нямат тези неща, те обикновено попадат в шоу бизнеса.

Елън Дедженерис, при откриване на церемонията за наградите Оскар 2014

 

Оксфордският тълковен речник дефинира думата “hellraiser” като: „лице, което причинява проблеми с безобразното си поведение.” Това са пияници, скандалджии, биткаджии, хаймани и хулигани. Когато са мъже (а те най-често са) ги наричаме „лоши момчета” и тайно им завиждаме. Фантазираме за егоцентричната им бомбастичност, сексуалната им ненаситност и чернодробната им непоколебимост.

Марлон Брандо, Джеймс Дийн, Ричард Бъртън, Ричард Харис, Оливър Рийд, Робърт Дауни Джуниър, Чарли Шийн… много са. За тях се пишат книги, правят се документални филми. Ето, гледайте тук един.

А, когато са жени?

(още…)

Костюмите са декори – Еико Ишиока

Immortals 2011

Дизайнерите на костюми разказват истории така, както го правят сценаристите или режисьорите. Те съшиват „кожата“ на героя, елегантно и интимно разкриват характера му. Еико Ишиока е сред най-великите майстори на костюми в историята на киното. Определяна като „шокираща“, „преди времето си“, „чувствена“, „автентична“, тя винаги е едно – незабравима. (още…)