Баба беше шивачка. Тя мразеше думата „шивачка“. Предпочиташе „модистка“. Спомням си, че когато бях на 3-4 почти напъди клиентка. Младата жена искаше кичът да е лайтмотив на булчинската й рокля: „Може би трябва да сложим още рози и панделки навсякъде“ – предложи тя. „А може би ще трябва да си намерите друга шивачка“ – изсъска баба ми, докато правеше подгъв в краката й.
Главният герой във Phantom Thread 2017 (Невидима нишка) също е модист, макар и не толкова конфликтен. (още…)
Миналата седмица си разлиствах книгата на Джон Ландис Monsters in the Movies. Има толкова много глави: Вампири, Върколаци, Зомбита, Канибали, Роботи, Извънземни и даже Кукли убийци, Зловещи деца и Страшни стари жени… Последната глава е за хората, които правят чудовища – инженери, гримьори, аниматори. Но няма място за актьорите. Това ме накара да направя пост за хората, които остават анонимни за широката публика.
И така: актьорите, които дават живот на чудовищата. (още…)
Винаги има сърдити, когато се раздават награди. Тази година някои са недоволни, че Silence 2016 (Тишина) не е номиниран за Оскар в категория Най-добър филм. Други протестират за Sully 2016 (Съли). Трети настояват за Deadpool 2016 (Дедпул).
Аз се сърдя за едно. Аз се сърдя за нея. (още…)
Тази година няма да правим Оскар прогнози. Последният път познахме наградите с 87,5% точност. Сега не ни е интересно.
Но си зададохме въпроса: На какво кълве Оскар? Доказаната стръв включва: Голям бюджет за ПР и реклама, който тръби за ролята ви на герой с недъг или инвалидност. Може да опитате психично заболяване, но не и пълна лудост. Опасното отслабване или рязко качване на килограми носи точки. Ако сте красиви, загрозете се. Викайте. Изиграйте историческа личност, a още по-добре – играйте във филм за холокоста. Тази година помага, ако не сте бял. Винаги помага, ако сте Мерил Стрийп.
Тръмп е прав – тя е надценена, поне филмите й. Дишайте. Искате ли доказателство? (още…)
Двойно ревю: един филм, гледан от двама души, които независимо един от друг пишат (кратко) за него. Поне този филм го заслужава.
Попаднах на чудесен английски филм от 1987 г. с Антъни Хопкинс, Ан Банкрофт и Джуди Денч – „Чаринг крос роуд 84“.
Очарователна история, която днес на мнозина би се сторила ужасно демоде. (още…)
Всеки театър е малка кутия на Пандора, пълна с фокуси и магии, сънища, и кошмари. Зад прашните завеси живеят спомени за любов и раздели, за смях, и омраза, за заговори, интриги, предателства, войни, и победи. Видения от хаос и лудост. Лудостта на всички, които правят театър.
The Dresser 2015 (Гардеробиерът) е за това и за още. (още…)
„Акулите имат всичко, за което мечтае ученият. Красиви са – Господи, колко са красиви! Удивителни, перфектни машини. Грациозни като птици. Непостижимо загадъчни. Никой не знае колко дълго живеят или какви инстинкти ги движат – освен глада, той ги владее.”*
Те плуват вече 450 милиона години. Хранили са се с риби, раци, мекотели, динозаври, китове, делфини и с нас. Идеята да споделиш стихията им е нелепа и толкова възбуждаща. В Америка ги използват, за да лекуват ветерани-инвалиди. Казват, че изживяването е по-добро от всяка рехабилитация. Акулата изпълва плувеца със студен, влудяващ ужас, но и с тих покой, защото в присъствието на акула забравяш всички останали страхове, стресове и ненужни безпокойства.
Има актьор, който създава същото усещане. (още…)
Follow
