12 страхотни филма, развиващи се в реално време

Pulp Fiction 1994

Идеята за тази „класация” e дошла от Кирил, когато Prozekcia е била на деликатната възраст от две седмици. Забравил съм я, но също – записал съм я. Четири години по-късно я реализираме.

Какво е реално време? Това е метод на разказване, при който всичко случващо се случва, докато гледате. Ако филмът е два часа – действието се развива в тези два часа. Не се използват композиционни похвати, които нарушават хронологическия ход на събитията.

Филми в реално време се правят рядко, защото е трудно да разкривате важна информация за героите, обяснявате поведението им или някой от конфликтите – без да се връщате в миналото или показвате изходи в бъдещето. Представете си, че трябва да говорите само в сегашно време. Опитайте. Трудно е. (още…)

Intro – най-добрите филмови уводи 1958-1979

Phase IV 1974 by Saul Bass

Увод, интродукция, увертюра… въведение, още известно и като “кука” – силата да хванеш аудиторията в първите 30 секунди. Използват го добрите разказвачи, писателите, композиторите и ораторите също.

Използват го и филмите.

Много се е променило от времето, когато пред камерата са държали картончета със заглавието на филма. С появата на звука, а после и цветовете интрото става все по-важно и интересно.

Около ’40-те повечето хитови филми започват с музикален прелюд и статични надписи на фона на небе с облаци. Около ’50-те модерни са фонтаните от цветове. А след тях е златното десетлиети на Сол Бас – дизайнерът, чиито плакати и лога са част от учебниците по графичен дизайн. Уводните му надписи за филми на Премингер, Хичкок, Кубрик и Скорсезе са жив пример, че дори нещо толкова банално може да се превърне в изкуство. (още…)

Камео за камеото

Marnie 1964

Камео участие или на английски само „cameo“ е кратко появяване на известна личност в театрална постановка, филм, сериал, електронна игра. Тези роли са малки, често пъти без реплики и може да не са споменати във финалните надписи, но са свързани по някакъв начин с участника и самото произведение. (още…)

Интервю с Цъки

 

Банско / Фото: "Girl", Георги Цеков - Цъки
Банско / Фото: "Girl", Георги Цеков - Цъки

Цъки (Георги Цеков) е приятел, който обича хората и София. Tака изглежда от блога, който поддържа Sofia as I see it

You must see it!

И защото ходи много на кино, и изобщо ходи много, решихме да го питаме за блога, за улиците и за филмите. (още…)

Режисьорски понеделник – великите говорят

Решихме вместо понеделнишки пост да посветим деня на трима велики.
Алфред Хичкок е създател на много от похватите в киното. Вижте какво според него е по-важно   – съдържанието или техниката с която го предавате?

В „On Writing“ Стивън Кинг пише, че (цитирам по памет): Сюжетът е маловажен. Ако имате колоритни герои с добър диалог, това е достатъчно. Историята ще си върви сама. Книгата няма нужда от предварително обмислен сюжет така, както в живота няма такъв.

Вижте какво казва Мартин Скорсезе.

И накрая в памет на Сидни Лъмет, който ни напусна в събота.

 

5 от любимите на Дейвид Линч

"Eat my fear"
фото източник: www.livejournal.com

Той обича: нискочестотен шум, тъмна и леко загниваща обстановка, болни герои, противоречия, удари по главата, забавени каданси при сцени на насилие, мигащи светлини, червени завеси.

(още…)