Светът на илюзията

Son Of God 2014

Преди повече от 50-т години в Мичиган се случва нещо необикновено. За първи път на едно място се срещат три божества. Срещата е историческа, резултатите фундаментални.

Психологът Милтън Рокич събира в една стая трима мъже, които вярват, че са Исус Христос. (още…)

Безлики, но не безлични – герои, чието лице остава мистерия

Sin City 2005

Сенки, маски, духове – анонимни, тайни, скрити. Те владеят сила, която запалва любопитството ни, заробва вниманието ни, нахълтва в сънищата ни. Сила, с която злоупотребява всяко разузнаване, всеки хакер и обикновен форумен трол. (още…)

The Water Diviner 2014 (Търсачът)

The Water Diviner 2014

Когато вали сняг си взимам голямо капучино и сядам в Борисовата. Екзалтиращ покой нахлува в сърцето ми, докато тишината бавно ме затрупва, заедно с целия свят.

В събота снегът бе несъстоятелен, затова изпих капучиното на закрито, а след това гледах режисьорския дебют на Ръсел Кроу. Най-касовият австралийски филм за 2014 и най-добрият, според Австралийската академия за кино и телевизионно изкуство. Зрителите са съгласни – рейтингът в IMDB е 8.0.

Тук би трябвало да спрете да четете, да си направите капучино и да си изберете нещо друго за гледане. (още…)

3 дузини татуирани тела

Дзифт 2008

Ще се татуирам – мислех си веднъж, докато бях пиян, a вторият път бях отегчен. Сигурен съм, че мотивите зад татуировките на хората са същите или различни, но зад всяка мастилена рисунка се крие история. Всяка пищи с тайните на своя притежател.

Татуираните тела във филмите са много. Няколко крупни кадъра са достатъчни, за да ни представят бързо и емоционално героя. Днес сме подбрали едни от най-добрите произведения на майсторите татуисти. (още…)

14 актьори, болни от доброта

 

Еди Сибриан, Матю Пери, Чарли Чаплин

Първоначално заглавието за този пост бе: „Твърде добри, за да са лоши”, но бързо разбрах, че бъркам. Една от крилатите фрази на Мей Уест е: „Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра.” Често успехът на един филм зависи от силата на злодея в него. Колкото по-наситен, интересен и страшен е той, толкова повече зрители искат да го видят.

Това са актьори, с постоянна резервация за ролята на добрия герой. А, когато се наложи да седнат в сепарето за злодеи – просто не се получава. (още…)

Не реви!

 

Парижанин плаче, докато немската армия прегазва Франция, 19 февруари 1941

 

Да отворим с нещо весело: Българите са нещастни, песимисти и завистливи. Знаете си го.

А знаете ли, че българите и особено българските мъже, плачат най-малко? Най-малко в Европа и (почти) най-малко в света.* Единствената страна, която може да ни се опре в стоицизма е Перу. Най-големите ревльовци? Италианците. Американците? Те реват по 2 пъти месечно. Предполагам затова последните 40 години не могат да спечелят и една война като хората. Но каква е връзката с киното? (още…)

Наши образи в чуждото кино

"Hey look, here's John Candy! No wait, that's Miss Bulgaria" / ALF 1986-1990

 

През вековете пътешественици, дипломати, журналисти и писатели са описвали българите като: гостоприемни, работливи, миролюбиви, жадни за знание и даже нежни. Но също и като: мръсни, тъпи, свирепи и варвари.

Някои го констатират, други се присмиват, а трети търсят обяснение. Например през 19 век френският пътешественик Ксавие Омер дьо ла Ел пише: “те (българите) изглеждат естествения враг на всяка цивилизация и на всяко правителство.”

А какво се случва във филмите? Какви сме там? Опитваме да си спомним български образи в небългарски филми. (още…)