Бог мълчи. Бог винаги мълчи. Бог е сътворил света в мълчание. Човеците забелязват мълчанието, когато най-много искат Той да им говори. Това е изпитанието на вярата. (още…)
Драма
FollowКои са най-добрите филми на 2016?
Живеем в интерсно време за киното. Роботи – камери, дронове – камери и още по-малки камери, 3D принтери, 4К монитори, милиони нови, жадни за филми екрани. Филтри, сензори, софтуерни програми, чипове, платки и лазери. Трудно е да заснемете грозен филм с такава техника.
Миналата година донесе абсолютен боксофис рекорд в САЩ – 11,4 МИЛИАРДА долара, а глобалният оборот е 27 милиарда долара. Бизнесът цъфти, но повиши ли се качеството?
Според личните ми впечтление – не. Нямаше нито един шедьовър, нито една десетка, нито един филм, който да остане завинаги с вас. Критиците са на същото мнение, 2016 е най-слабо оценената от тях – поне за последните 15 години. Това няма да ни спре. Ето нашата селекция на най-доброто, което гледахме. (още…)
Психология на възмущението
Всеки може да се ядоса – лесно e. Но да се ядосаш на точния човек в необходимата степен, в подходящото време, с правилния мотив и по правилния начин – това не е за всеки. И не е лесно.
Аристотел
Indignation 2016 (Възмущение) е по едноименния роман на Филип Рот. Филмът – както и книгата, са свързани с конкретен период от американската история. Началото на 50-те години на 20 век и Корейската война (1950-1953). Време на небивал икономически бум, но и на политически страхове. Американското общество е обладано от материализъм и консерватизъм. Телевизията започва да доминира поп културата. Телесното и сексуалното са табу. Големият родителски страх е, че децата ще се провалят в живота, ще се развратят от Джеймс Дийн, Марлон Брандо, комиксите и Елвис. Младите са потенциални жертви на нещата, които дебнат навън. (още…)
Есе за носталгията
О време минало прекрасно, какво могло би да те спре?
Фридрих Шилер, „Идеали“
Ако мислите, че е нарочно не е. Това е случайност.
Последният ни пост бе за най-неправдоподобните филмови връзки и двойки. Било заради лошата игра на актьорите, било заради липсата на химия, било заради недомислици в характерите на героите им, те създават чувството за неавтентичност. Усещането, че сте купили менте, че гледате фалшификат.
Неочаквано срещнахме малък, евтин, черно-бял филм на Netflix, който е точно обратното. (още…)
Криша
Независим филм – това трябваше да означава оригинален, различен, индивидуален, странен, скандален филм.
Последните 5-6 години обаче независимите филми – особено тези, които печелят награди, са обратното. Напълниха ги с клишета, създават ги по обща формула. Тя включва: някой, който е в криза на средната възраст; някой, който е интроверт; някой, който се казва Тео; псевдоинтелектуализиран диалог; ретро гардероб; типография с ръчно написан шрифт; „ла-ла-ла“ тип музика, често използвана в рекламите на Apple; кадър, в който някой си измива лицето в умивалник и после се гледа в огледалото продължително време. Всички останали са quirky* образи.
В този филм не е така. Или почти – има го кадъра с гледане в огледалото. (още…)
ДА СИ „НИКОЙ“
През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.
Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. (още…)
