Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.
Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. (още…)
Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.
Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? (още…)
На SоIndependent за пръв път видяхме…
Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. (още…)
„Аз играя себе си, доколкото е възможно да го правя“, винаги е твърдял Хари Дийн Стантън и това може би в най-голяма степен важи за последния му филм Lucky 2017 (Лъки), част от програмата на Sofia Independent Film Festival. (още…)
„Зная какво е призрак, потвърди мълчаливо старата жена. Името й беше Роуза Даймънд, на осемдесет и осем години; клюнеста и кривогледа, тя наблюдаваше пълнолунното море през прозорците на напоената си със сол спалня. Знам и какво не е, кимна тя наново, не е скарификация или плющящ чаршаф, така че бошлаф и пфу на всички тези празни приказки. Какво е призрак? Несвършена работа, ето какво.“
Салман Рушди „Сатанински строфи“
Това е филм с призрак, но не е филм на ужасите. Това е филм за любовта, смъртта, загубата, самотата и времето.
Той е тъжен, смешен, тежък, тих, бавен, красив и даже ретро. С квадратен формат – 1.33:1 и заоблени ъгълчета на екрана от времето на немите филми. (още…)
„Няма добри пари и лоши пари. Има само пари.“ – прави заключение Лъки Лучано, мафиотският бос от началото на 20 век. Когато на 14 години напуска училище и започва работа във фабрика, той остава с впечатлението, че този труд е за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. Затова, още като юноша, започва да търгува с опиум. (още…)
Гледах Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – последния филм на Кристофър Нолан.
Ще се опитам да споделя мнението си кратко и простичко, без многословие и патос. Този филм заслужава пестеливи фрази и внимание към всяка дума.
Заслужава и уважение, защото е направен по оригинален сценарий. А филмите по оригинален сценарий са на изчезване, както са на изчезване печатната преса и лентовата фотография. (още…)
Follow
