ДА СИ „НИКОЙ“

„Никой“
„Никой“

През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.

Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. (още…)

Никой не иска нощта

Nobody Wants The Night 2015
Nobody Wants The Night 2015

Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм. (още…)

Един човек гледал кино. Исландско кино

Rams 2015

Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.

Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!

До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. (още…)

Ма Ма – история за невъзможната тъга

Ma ma 2015

Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. (още…)

Лабиринт от лъжи – филм за истината, която ни прави свободни

Labyrinth des Schweigens 2014

Без да съм гледала останалите заглавия, които се спрягат за номинации в категория „Чуждестранен филм“, убедено мога да кажа, че този заслужава Оскар.

Не заради уникалната кинематография, нито пък заради силната актьорска игра или умелото операторско майсторство. Макар че гореизброените са налице – плюс страхотна музика и невероятно пресъздадена атмосфера с декори и костюми.

Филмът заслужава Оскар заради темата, сценария и заради истините, които казва. (още…)

Победа в един кадър

Victoria 2015

Victoria 2015 (Виктория) е най-добрият германски филм тази година. Не според мен, а според Deutscher Filmpreis – наградите за немскоговорящо кино. Филмът спечели в категориите: Най-добър филм и Най-добър режисьор, а също – Камера, Актьор, Актриса, Музика.

Victoria 2015 се случва в един дубъл от 138 минути. (още…)