Документалното кино е парадокс. Посветено е на реалното. Събира факти, изследва обстоятелства, анализира събития. Но също – систематично лъже.
Гледната точка на камерата, монтажът, музиката, фонът, въпросите и начинът на задаването им деформират пространството и времето. Ако перифразирам Волф Кьониг, документалистът събира куп лъжи с цел да каже истината. Прочети повече
Миналата седмица видях снимка, която ме накара да изтръпна. Стая пълна с деца. Тела нахвърляни едно върху друго. Трупове, с отворени сини очи. Уплашени. Мъртви. Сами.
Образ от времето, в което живеем. Прочети повече
Знаете ли, че едва 6% от американците имат „голямо доверие“ в медиите. Хората са скептични към септичния труд на журналистите. Потребителите все още търсят: честност, балансираност, точност и изчерпателност, когато търсят информация. Неща, които отсъстват в масовите медии – масово.
Забелязах, че същото се случва с документалистиката. Прочети повече
През 2015 гледах много документално кино. Не десет, а десетки филми. Затова днес има отделна класация за тях.
Тези ми харесаха най-много. Прочети повече
Това е филм за срещата на двама мъже с помпозна дикция, огромно его и откровена ненавист към другия в сърцата си. Това е документален спаринг на умове тежка категория, който ще промени американската телевизия и начина, по който се води политически дебат.
Днес ви представяме Best of Enemies 2015 – Уилям Ф. Бъкли срещу Гор Видал. Прочети повече
Citizenfour 2014 (Гражданин четири) е важен филм. Толкова важен, че дори взе Оскар за документално кино – 2015. Но на вас не ви пука за него. Не се притеснявайте – на повечето хора също. Прочети повече
Една от филмовите тенденциите в началото на 21 век е да се правят много – ама, много филми по комикси. Другата, която забелязвам е фабрикуването на кино „по истински случай”. От 1890 до 1999 са направени 200 филма в тази категория. A от 2000 до 2013 – над 220. За десетилетие Холивуд е произвел повече „истински” филми отколкото за век.
21 век е времето, в което избухна реалити телевизията, но е и времето, в което повечето хора се пренесоха във виртуалния свят. Може би той ни кара да копнеем още повече за истинското. А то е чест артистичен и маркетинг трик за привличане на публика. Работи. Миналата година 3 от номинираните за Оскар заглавия бяха в тази категория, а Argo 2012 (Арго) дори спечели. Прочети повече
Точно не знаех за какво да пиша и БУМ! – политическа криза. И БУМ! – идея за пост.
Това са няколко филма, които трябва да гледате (ако не сте) – те са за политици, лидери, граждани. Ще ви покажат – как да управлявате с достойнство и чест, как да спечелите преданост и уважение, как да ръководите, как да не го правите, как да поемете отговорност, как да се справяте с кризи. Как да заслужите, спечелите, докопате властта и как да впиете зъби, нокти и его в нея. Прочети повече
Царете в приказките са добри, дебели, достойни, алчни, справедливи, лакоми, храбри, с дрехи, без дрехи, с корем, намазан с крем… Нашият цар е бивш министър-председател. Документалната приказка „Момчето, което беше цар” наскоро се появи в блясъка на единствена прожекция и разказа историята за 6-годишния цар, върнал се на трона на държавата като министър-председател.
Дали заради предварително обявената възможност да се види само веднъж или рождения ден на царя (който беше на следващия ден), залата беше пълна. Аз отидох да гледам „Момчето, което беше цар“, просто защото харесвам „Георги и пеперудите“ и „Проблемът с комарите и други истории“, а „Момчето,…” допълва трилогията за абсурда на прехода на Андрей Паунов. Прочети повече
Честита Нова! Тук сме, добре сме – дано и вие сте така. Здрав дух в здраво тяло – само това е, което можем да искаме от боговете. Апропо, това е първоначалният смисъл, който е вложен във фразата, няма нищо общо с олимпийските надежди. Ювенал е по-умен от спортните деятели.
Не знаех с какво да започна 2012, затова я започвам с нещо важно – журналистиката. Прочети повече
Follow