Две толкова различни поколения

My Generation 2017

Част от тазгодишната Киномания е My Generation 2017 (Моето поколение), документален филм на Дейвид Бати. Носталгичното пътуване ни среща с младежите в Лондон от 60-те.

Филмът би трябвало да е елегантен и готин, защото е с Майкъл Кейн и вдъхновяващ, защото ще чуете спомените на Пол Маккартни, Джон Ленън, Роджър Долтри, Джоан Колинс, Туиги, най-добрите артъри и дизайнери от периода.

Но – странно, това ме ентусиазира да пиша за друг филм. Най-добрият документален филм, който гледах тази година (поне досега) – They Shall Not Grow Old 2018, на Питър Джаксън. Прочети повече

Курск – един пестелив разказ, който не спестява истината

Kursk 2018

На 13 март 1995 г. група датски режисьори подписват манифест за филмово творчество, по-известен като Догма 95. Сред тях са Ларс фон Триер и Томас Винтерберг.

Новото движение си поставя за цел да обнови съвременното кино като го върне към класическата естетика и го изчисти от задушаващата прегръдка на технологиите и специалните ефекти. Прочети повече

The Ballad of Buster Scruggs или Епопея на забравените (уестърни)

The Ballad of Buster Scruggs 2018

Напоследък в офиса всеки петък се събираме да играем карти. Но това не са обичайните карти и играта не е белот, бридж или канаста.

Картите разказват истории, а играта се казва Dark stories.

Правилата са прости. Прочети повече

Бохемска рапсодия – един (не)възможен сценарий

Bohemian Rhapsody 2018
Bohemian Rhapsody 2018

През цялото време, докато гледах Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия), нещо ми липсваше.

Великолепната музика на Queen и прекрасното изпълнение на Рами Малек ми пречеха да идентифицирам проблема веднага. Но на другия ден, след като премина Queen еуфорията, дефицитите изпъкнаха като пъпка на челото. Прочети повече

Първият човек

First Man 2018
First Man 2018

First Man 2018 (Първият човек) направи премиерата си в България, по същото време, когато стартира в Америка. Там не се изстреля в боксофиса, остана доста след Venom 2018 (Венъм). Но последният изглежда толкова пластмасов, че ни отказа да го гледаме още с трейлъра.

Хубаво е, че в историята на Деймиън Шазел няма нищо синтетично. Прочети повече

Мания за божественост

Алтернативен плакат на Red State 2011 от Joel Amat Guell
Алтернативен плакат на Red State 2011 от Joel Amat Guell

Секта означава школа или партия. Християните например са една от сектите в Новия Завет. По-късно богословието започва да използва думата за малки религиозни групи, които споделят големи различия с доминантната религия.

Сектите предизвикват разделения, разколи и са „ерес“ – отклонение от официалната догма. Писателят Томас Улф ги определя като „религии, без политическа власт“.

Най-прочутият български сектант е поп Богомил, който живял през 10 век. Популярен еретик и автор на апокрифи е поп Йеремия, който е негов син. Друг българин, който докосва много хора е Петър Дънов, основател на окултно християнско движение, което е регистрирано като религия в България.

Сега ще ви разкажем за Виктор Ташо Хутев, който не е известен колкото Джим Джоунс или Чарлс Менсън, но чието наследство води до смъртта на 80 души в Тексас. Прочети повече

Краят на империята

Marco Polo 2014–2016
Marco Polo 2014–2016

Единственото, което научаваме от историята е, че никога не се учим от нея. Сър Джон Глъб е воден от тази мисъл, докато разсъждава над цикличността в съществуването на всяка империя.

В есето си The Fate of Empires and Search for Survival, той анализира 11 империи – от Асирийската (859-612 пр. Хр.) до Британската (1700-1950 сл. Хр.). Намира общи модели в съществуването им. Прочети повече

Най-мрачният час

Уинстън Чърчил рисува в студиото си
Уинстън Чърчил рисува в студиото си

Той обичал да рисува. Дори написва книгата Painting as a Pastime. Над 500-те му картини не са новаторски или авангардни. Повечето са пейзажи. „Предпочитам пейзажите. Дърветата не се оплакват, че не съм ги нарисувал вярно“.

Чудя се дали Уинстън щеше да реагира като дърво, ако можеше да гледа Darkest Hour 2017 (Най-мрачният час). Прочети повече

За „Възвишение“ и българския песимизъм

Възвишение 2017
Възвишение 2017

Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.

Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. Прочети повече