Аз и Ърл, и умиращото момиче

Me and Earl and the Dying Girl 2015

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. (още…)

6 дразнителя в модерното кино

 

Office Space 1999

3D-то

3D-то трябваше да направи филмите красиви и интересни, но най-често ги прави по-гадни и шумни, отколкото биха били без него. Първият триизмерен филм е от 1915, а златната ера на 3D киното е преди 60 години. Днес 3D може да е извинение за по-високи цени на билетите, но не и за липсата на качествен сценарий.

Както казва Марк Порций Катон: „3D-то требва да умре“.

 

(още…)

Фалшив смях

The Office

Имаме 196 поста в Prozekcia – това е първият поръчков. Дарина, наш редовен читател и талантлив списател, който не можем да убедим да списва и за нас (което може би само потвърждава таланта й), ми e предложила: „Напиши, моля те, материал за монтирания смях в смешните сериали. И защо вече никой не го смята за лудост. И какво ще стане, ако се монтира на сериал като Breaking Bad.”

„Страхотна идея” – съм отвърнал аз –„Чел съм разказ по темата. Мисля, че беше на Харлан Елисън” – съм добавил.

Проверих. Харлан Елисън има разказ, чието заглавие е Laugh Track, част от сборника Angry Candy. Историята е за сценарист на ситкоми, който като дете чува  смеха на любимата си леля, докато гледа ситкома Leave It to Beaver 1957. Смехът е невероятен, „никое живо същество не е издавало по-весел и щастлив звук в историята на планетата” – затова той е уловен на запис и използван в първите ситкоми. (още…)