Отмъщение

Revenge 2017
Revenge 2017

Грайндхаус е клуб в София, но grindhouse е и американски филмов жанр. Включва елементи от хорър, екшън, фантастика, сюрреализъм, еротика, порнография и каквото си поискате. В ДНК-то му е бурлеската, карикатурата, пародията и екстраваганцата. Прочети повече

Аз и Ърл, и умиращото момиче

Me and Earl and the Dying Girl 2015

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. Прочети повече

Do the ultra-violent*

The Raid 2 2014

Eкшънът умира. Ревматичен, безидеен, анемичен, той линее пред очите ни. Спасение има. Трансфузия от азиатска лудост и британски талант. The Raid 2 2014 е най-кървавият, увлекателен и бесен екшън, който съм гледал. Прочети повече

6 дразнителя в модерното кино

Office Space 1999
Office Space 1999

3D-то

3D-то трябваше да направи филмите красиви и интересни, но най-често ги прави по-гадни и шумни, отколкото биха били без него. Първият триизмерен филм е от 1915, а златната ера на 3D киното е преди 60 години. Днес 3D може да е извинение за по-високи цени на билетите, но не и за липсата на качествен сценарий.

Както казва Марк Порций Катон: „3D-то требва да умре“.

Прочети повече