Защо лелките не харесват The Revenant?

The Revenant 2015

След 150 минути на екрана ето какво ни показа, че може да прави Леонардо ди Каприо: Да тича. Да пада. Да става. Да бъде преследван – от индианци, от французи и от Том Харди. Да се бие с мечка и да загуби. Да се бие пак и да спечели. Да умре. Да се съживи. Да загуби семейството си. Пак да умре. Да бъде погребан. Да възкръсне. Да замръзне. Да се влачи. Да плува. Да се удави – за малко. Да яде жива риба. Да яде суров черен дроб. Да повръща. Да открадне кон. Да язди. Пак да падне, но от по-високо. Да спи в трупа на коня. Да бъде намушкан, наръган, прострелян, порязан и наръган отново. Да търси отмъщение. Да намери справедливост. Да оцелее.

Е, очевидно в този филм се случват неща. Странното е, че това не е достатъчно. (още…)

Once Upon a Time in the West

Once Upon a Time in the West 1968

Този пост се посвещава на Дарина*

Rozix: Имало едно време на Запад или киното като геометрия!

Филм съвършен като евклидовата геометрия. Прост и очевиден като Питагоровата теорема и затова гениален.

Имаме две успоредни прави линии, с други думи релсите на железницата. С тях започва и завършва всичко. (още…)

Марсианецът се приземи!

The Martian 2015

С Rozix отидохме на гости на Червената планета. Не, не говоря за „Позитано“ 20, а за Марс. Коалициите са модерни напоследък, затова след визитата решихме да направим първото ни общо ревю. The Martian 2015 (Марсианецът) е голям филм. Голям е, защото е на Ридли Скот, един от малкото живи режисьори, които могат да снимат епични пейзажи. (още…)

Аз и Ърл, и умиращото момиче

Me and Earl and the Dying Girl 2015

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. (още…)

Eверест 2015 – Because it’s there


Everest 2015

Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.

Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора. (още…)