Рицарят на печалния кадър

Knight of Cups 2015
Knight of Cups 2015

Крисчън Бейл среща природата, среща двойка палави азиатки, среща Имоджен Путс, среща Фрейда Пинто, среща Кейт Бланшет, среща Натали Портман, среща даже Антонио Бандерас, който среща мацки, среща и много други хора.

Какво става след толкова срещи? (още…)

22 внушително дълги кадъра

Зеркало 1975

В чест на немския филм Victoria 2015 (Виктория), който е в един дубъл, решихме да направим хронологична класация с едни от най-красивите, увличащи и „Боже, как са го заснели това?!” кадри. (още…)

Защо лелките не харесват The Revenant?

The Revenant 2015

След 150 минути на екрана ето какво ни показа, че може да прави Леонардо ди Каприо: Да тича. Да пада. Да става. Да бъде преследван – от индианци, от французи и от Том Харди. Да се бие с мечка и да загуби. Да се бие пак и да спечели. Да умре. Да се съживи. Да загуби семейството си. Пак да умре. Да бъде погребан. Да възкръсне. Да замръзне. Да се влачи. Да плува. Да се удави – за малко. Да яде жива риба. Да яде суров черен дроб. Да повръща. Да открадне кон. Да язди. Пак да падне, но от по-високо. Да спи в трупа на коня. Да бъде намушкан, наръган, прострелян, порязан и наръган отново. Да търси отмъщение. Да намери справедливост. Да оцелее.

Е, очевидно в този филм се случват неща. Странното е, че това не е достатъчно. (още…)

Once Upon a Time in the West

Once Upon a Time in the West 1968

Този пост се посвещава на Дарина*

Rozix: Имало едно време на Запад или киното като геометрия!

Филм съвършен като евклидовата геометрия. Прост и очевиден като Питагоровата теорема и затова гениален.

Имаме две успоредни прави линии, с други думи релсите на железницата. С тях започва и завършва всичко. (още…)

Марсианецът се приземи!

The Martian 2015

С Rozix отидохме на гости на Червената планета. Не, не говоря за „Позитано“ 20, а за Марс. Коалициите са модерни напоследък, затова след визитата решихме да направим първото ни общо ревю. The Martian 2015 (Марсианецът) е голям филм. Голям е, защото е на Ридли Скот, един от малкото живи режисьори, които могат да снимат епични пейзажи. (още…)

Аз и Ърл, и умиращото момиче

Me and Earl and the Dying Girl 2015

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. (още…)