Американски снайперист – смърт, лъжи и видео

American Sniper 2014

American Sniper 2014 (Американски снайперист) е за морския пехотинец Крис Кайл, който е изпратен в Ирак с една мисия – да убива. Кайл става най-смъртоносният снайперист в историята на американската армия.

Филмът застреля либералите, запали консерваторите, гръмна американския боксофис и ме порази с 6-те си номинации за Оскар.

Ето какво научих от последния проект на Клинт Истууд и Брадли Купър. (още…)

Не реви!

 

Парижанин плаче, докато немската армия прегазва Франция, 19 февруари 1941

 

Да отворим с нещо весело: Българите са нещастни, песимисти и завистливи. Знаете си го.

А знаете ли, че българите и особено българските мъже, плачат най-малко? Най-малко в Европа и (почти) най-малко в света.* Единствената страна, която може да ни се опре в стоицизма е Перу. Най-големите ревльовци? Италианците. Американците? Те реват по 2 пъти месечно. Предполагам затова последните 40 години не могат да спечелят и една война като хората. Но каква е връзката с киното? (още…)

Ричър не каза нищо*

 

Jack Reacher 2012

 

Том Круз не е Джак Ричър. И не, не е заради ръста.

Но ръстът ме възпираше да гледам филма. Както повечето читатели на историите за бившето военно ченге очаквах, че киното ще съсипе литературата за пореден път. Понякога обаче има надежда, затова дадох шанс на Jack Reacher 2012 (Джак Ричър) да ме изненада. (още…)

12 разказа за разказвачи

Беше десет сутринта през май. Денят не бе оригинален – пак валеше. Той отпи глътка чай, надвеси се над клавиатурата и хладнокръвно набра: Убий го. Убий разказвача.

Всеки теоретик, критик и любител на правила ще ви го каже: Използването на разказвач във филм е измама за мързеливци, нечестно запълване на дупки в историята, а също е предателство – издава, че сценаристът и режисьорът нямат талант. Ако имаха, трябваше да се изразят със средствата на киното – визия, монтаж, музика, осветление…

Обидно е, когато някой ти разказва това, което гледаш. Обяснява ти сценария, подчертава ти поуките – като в детско филмче. Но в изкуството изключенията от правилото стават изключителни.

Това са филмите, които забравят нормата и използват разказвач – и то какъв! (още…)

So Independent – Достигаме до границата на прозата

Днешният пост ще бъде още по-кратък от вчерашния, защото прозата не може да обясни нито музиката, нито поезията. Гледахме два филма, които трябва да гледате и вие. Първият е… (още…)

So Independent

Вкусих я с първата глътка вода, която отпих – сам. Беше в първата лъжица, с която си уцелих устата – сам. Усетих я, когато си завързах обувките – сам. Когато разбрах колко е часа – сам. Написах името си – сам. Прочетох първата си книга – сам. Купих си дъвки от стрелбището – сам. Отидох на училище – сам. Излязох от казармата – сам. Влязох в университета – сам. Заживях – сам. Независимостта е самота, изолация, празнота, страх, глад, безпаричие и често пъти занижена битова хигиена. (още…)

Адаптация 1

Adaptation 2002
Adaptation 2002

Баба ви е рецидивист. Ваш’та баба! Спомняте ли си как ви разказваше приказки? Спомняте си. А спомняте ли си, че когато се научихте да четете и си ги прочетохте сами, открихте някои съмнителни разлики. Може би в нейната версия Палечка не се появяваше от цвете, а от орех. Може би вълкът от Червената шапчица оцеляваше. Може би Снежанка не се убождаше с отровен гребен. Може би Макс и Мориц не бяха изпичани живи, нали? Защото баба ви е рецидивист – адаптатор. (още…)