Напоследък в офиса всеки петък се събираме да играем карти. Но това не са обичайните карти и играта не е белот, бридж или канаста.
Картите разказват истории, а играта се казва Dark stories.
Правилата са прости. Прочети повече
Великден роди идея. По това време, както и по Коледа, се излъчват едни и същи филми – защо? Или телевизиите са без фантазия, или зрителите го очакват. Може би е второто. Да гледаш един и същ филм успокоява мозъка, който намира ред сред хаоса. Финалът е ясен, бъдещето не може да предизвика безпокойство.
Затова решихме да направим програма за цялата година… Прочети повече
Амбицията на Рубен Йостлунд е да прави филми, които хората да обсъждат на вечеря. Последният му филм спечели Златната палма в Кан и загуби Оскар в категория Чуждестранен филм.
Да го обсъдим. Прочети повече
„Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик и Тоя и Оня и Еди-кой си… който бях някога – всъщност до неотдавна – познат на приятелите и роднините и близките си като „Клавдий идиота“, или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот…“*
…са уводните думи на романа „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс, по който BBC прави едноименния сериал. Сега режисьорът Крейг Гилеспи и сценаристът Стивън Роджърс ни предлагат друга странна история – тази на Тоня Хардинг, лошото момиче на фигурното пързаляне. Прочети повече
Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.
Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. Прочети повече
Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.
Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? Прочети повече
На SоIndependent за пръв път видяхме…
Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. Прочети повече
Американските комедии редовно попадат в годишната ни класация за Най-лоши филми. Този пост не е за това. Той е за това как усмивката изчезва от лицата на хората. Прочети повече
Follow
