Супер ли е Супермен?

 

Аз не съм Кевин Смит и никога няма да бъда. Аз не съм Тарантино и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. За разлика от тези и други суперфенове на Супермен не знам какво прави героят в книжка №36 на страница 12. И няма да изпадна в гневен пристъп, ако режисьорът не се е съобразил с това.

Ей, нърдове, филмите така или иначе не се правят за вас. Прочети повече

Какво правих миналата седмица – новини, слухове, линкове и мисли

Първо: силен, въздействащ, истински филм. И скандален и възмутителен – не мога да повярвам, че Майкъл Шанън остана без номинация за Оскар за главна роля…

_____________________________________________________________________________________
Прочети повече

Счупени мъже

В дни на икономически запек и социално разстройство американското, а и световното кино, започва да произвежда два основни типа филми. Първият са филмите за супергерои и комикс адаптациите – за тях в prozekcia пишем адски много: тук, тук и тук, и тук

За протокола: Sucker Punch 2011 (Измислен свят) и Green Lantern 2011 (Зеленият фенер) са най-слабите представители на жанра тази година. Единият е готин саунтрак, гарниран със 150 безсмислени сцени, другият е нелепица в зелено. Бележка: Още не съм гледал новия Конан, но очаквам много кръв и голи жени.

Вторият жанр са драмите – конфликтът между малкия човек и големия свят, живота, реалността, самотата. Всички онези моменти на страх, тревога и печал, поради настъпващите сили на мрака. The Wrestler 2008 (Борецът), Up in the Air 2009 (Високо в небето), Cyrus 2010 (Сайръс), Everybody’s Fine 2009 (Всичко ни е наред), The Company Man 2010 (Мъжете от компанията) и дори The Town 2010 (Градът) – всичките попадат в тази категория.

И двата жанра имат терапевтичен ефект – в края очаквате облекчение, отпускане, нещо по-добро. Ето две драми, които заслужават порция от живота ви. Прочети повече