Everyone’s a whore, Grace. We just sell different parts of ourselves.

Peaky Blinders 2013-

 

Британските филми са известни със своята пестеливост. Както казва Еди Изард – те са от типа „стая с гледка, вита стълба и езерце”. Филми с блестяща игра, но без екшън, специални ефекти или дори качествени декори. Това e истина и за телевизията. Тя е отлична (особено, ако е на BBC), но си остава пълна с локални събития, поне докато не им „бият допинг” американците.

Peaky Blinders 2013- е британски сериал, който носи бръснач в периферията на каскета си и ще ви избие зъбите, ако дори намекнете, че има нужда от помощ. (още…)

Онзи филм… с Джейсън Стейтъм

 

Отивах на работа – навреме и в събота. Боговете сигурно са полудели. В метрото обаче видях нещо. Освен нещото видях и плакат, който ме накара да си помисля, че в киното е пълно с характерни актьори. Хора, които играят едно и също всеки път – Джон Уейн, Дженифър Анистън, Стивън Сегал, Мег Райън, Самюъл Ел Джаксън, Джулия Робъртс… Но почти никой не може да бие Джейсън Стейтъм.

Вижте защо… (още…)

Prometheus – титанът, който разбива клишета

Йероглифи 1978, Х.Р. Гигер, акрил върху хартия

Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:

“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”

Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. (още…)

25-те най-елегантни кино мъже

Laura 1944
Laura 1944

Логичното продължение на хитът ни: 25-те най-красиви актриси би било 25-те най-красиви актьори. Но като мъж се чувствам некомпетентен и ще ви предложа нещо друго, докато чакаме женската част от миниатюрното ни екипче да направи нещо по въпроса. Истински или измислени – това са най-добре обличащите се кино мъже (според мен).

(още…)

За зле облечените задници

Reservoir Dogs 1992

Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.

Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.

Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. (още…)