Мария в края на ноември

Снимка: Личен архив

 

Имам си една Мария Македонска, за мен – Марето. В края на ноември тя показа на сцената на читалище „Славянска беседа” всичко, на което е способна.

За хората е малко странна. Малко ли? И аз я мислех за такава, когато се запознахме. Тъкмо си правеше татус на овца с химикал. Розовите овце се превърнаха в запазена марка на изобразителното й изкуство.

След розово-овцовия период за кратко залитна по рекламата. Но рекламата не е място за хора, които не правят компромиси със себе си. Прочети повече