Intro – най-добрите филмови уводи 1980-2012

Sin City 2005

Дейвид Финчър казва, че не иска да прави филми, които оставят спомени, а белези. Може би затова днес сме сложили 3 въведения от негови филми… само 3, защото  Fight Club го няма на поносимо качество. Прочети повече

Режисьорите и техните музи

Тони Скот и Дензъл Уошингтън, Man on Fire 2004 / 20th Century Fox

Тони Скот / Дензъл Уошингтън

Общи филми: 5

Този пост се роди от края на Тони Скот, край трагичен и изненадващ. Идеята дойде от тази статия, която търси отговор на въпроса: Защо Тони толкова обичаше да работи с Дензъл Уошингтън?

„Защото той винаги ме изненадва” – отговаря на въпроса Скот – „Той успява да извади различен Дензъл всеки път”. Crimson Tide 1995 (Аленият прилив), Man on Fire 2004 (Мъж на прицел), Deja Vu 2006 (Дежа вю), The Taking of Pelham 123 2009 (Ударът “Пелам 123”),  Unstoppable 2010 (Неудържим). И петте филма, както и останалите в кариерата на Скот, са филми на действието, на движението, на машините – самолети, кораби, подводници, влакове и автомобили. Това, което запомняте обаче са мъжете в тях. Мъже, които преди сълзите ви заслужават уважението ви. Прочети повече

Who the f**k is Alice?

 

Alice Doesn't Live Here Anymore 1974

 

Мартин Скорсезе, дори само името създава очакване за нещо голямо. Филмите на Мартин Скорсезе са за града, за улиците, за “Малката Италия”, за насилието, за секса,  за мафията. Главните герои на Мартин Скорсезе са бакшиши, боксьори, блусари, играчи, гангстери, ченгета – мъже. Не и този филм, той за “втората грешка на Господ”, той е за жена.

Прочети повече

Урокът на хамелеона

There Will Be Blood 2007

Искате ли да изиграем една игра? Казвам ви определение, а вие го свързвате с името на звездата, която стои зад него.  Готови ли сте?

Блондинка…

Терминатор…

Хубава жена…

Невротик…

Материално момиче…

Хората могат да се фокусират върху едно-единствено нещо, затова най-мощното средство на маркетинга е да притежава дума в мислите им. Това важи за марките, но и за звездите. Джак Никълсън е лошото момче, Джон Уейн е мъжественият мъж, Уил Фарел е симпатичният тъпчо, Хю Грант е симпатичният смотльо, Майкъл Сера е непохватният гийк, Сет Роугън е чаровният пухчо, Алек Болдуин е костюмираният кучи син, Брус Уилис е издръжливият кучи син, а Самюъл Л. Джаксън – ядосаният кучи син…

Повечето звезди, за които се досещате, не са особено талантливи актьори – не изпъкват с техника или дълбочина в изпълнението си. Това, което им носи чек за 20 милиона е, че са станали част от нашите възприятия. Почти във всеки филм те играят един и същ архетип, а ние го очакваме. Да опитаме ли още веднъж?

Даниъл Дей-Луис е… Прочети повече

Камео за камеото

Marnie 1964

Камео участие или на английски само „cameo“ е кратко появяване на известна личност в театрална постановка, филм, сериал, електронна игра. Тези роли са малки, често пъти без реплики и може да не са споменати във финалните надписи, но са свързани по някакъв начин с участника и самото произведение. Прочети повече

12 разказа за разказвачи

Беше десет сутринта през май. Денят не бе оригинален – пак валеше. Той отпи глътка чай, надвеси се над клавиатурата и хладнокръвно набра: Убий го. Убий разказвача.

Всеки теоретик, критик и любител на правила ще ви го каже: Използването на разказвач във филм е измама за мързеливци, нечестно запълване на дупки в историята, а също е предателство – издава, че сценаристът и режисьорът нямат талант. Ако имаха, трябваше да се изразят със средствата на киното – визия, монтаж, музика, осветление…

Обидно е, когато някой ти разказва това, което гледаш. Обяснява ти сценария, подчертава ти поуките – като в детско филмче. Но в изкуството изключенията от правилото стават изключителни.

Това са филмите, които забравят нормата и използват разказвач – и то какъв! Прочети повече

Режисьорски понеделник – великите говорят

Решихме вместо понеделнишки пост да посветим деня на трима велики.
Алфред Хичкок е създател на много от похватите в киното. Вижте какво според него е по-важно   – съдържанието или техниката с която го предавате?

В „On Writing“ Стивън Кинг пише, че (цитирам по памет): Сюжетът е маловажен. Ако имате колоритни герои с добър диалог, това е достатъчно. Историята ще си върви сама. Книгата няма нужда от предварително обмислен сюжет така, както в живота няма такъв.

Вижте какво казва Мартин Скорсезе.

И накрая в памет на Сидни Лъмет, който ни напусна в събота.