Аз, Тоня

I, Tonya 2017
I, Tonya 2017

„Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик и Тоя и Оня и Еди-кой си… който бях някога – всъщност до неотдавна – познат на приятелите и роднините и близките си като „Клавдий идиота“, или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот…“*

…са уводните думи на романа „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс, по който BBC прави едноименния сериал. Сега режисьорът Крейг Гилеспи и сценаристът Стивън Роджърс ни предлагат друга странна история – тази на Тоня Хардинг, лошото момиче на фигурното пързаляне. (още…)

Един човек гледал кино. Исландско кино

Rams 2015

Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.

Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!

До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. (още…)

Ма Ма – история за невъзможната тъга

Ma ma 2015

Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. (още…)

Урок – по смирение, по правдивост и по чисто кино

Урок 2014

Ротердам, 31 януари 2015 – Инспириран от вестникарското заглавие „Учителка ограби банка’’ – „Урок“ е първият български филм с потвърдено разпространение в САЩ и Канада за последните 30 години. Дебютният пълнометражен филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева е и първа част от трилогията, посветена на „тихия бунт на малкия човек срещу меркантилната, бездушна и цинична реалност, в която живеем.“

Надежда (Маргита Гошева) е учителка, доведена до безизходица и първосигнални отчаяни мерки, за да се спаси семейството си от финансова разруха. Надежда е това, което понякога забравяме да бъдем – смирени и честни пред себе си и страховито силни пред другите. Морал и социална летаргия се вплитат като броеница от черно-бели мъниста в изчистената кинематография на Крум Родригес (операторът на Виктория 2014). Много светлина и малко звук са малките спомагателни елементи зад преливащото присъствие на Маргита Гошева. Всяка сцена е нейна, без излишна театралност, с лудо въображение и крехка аура на победител. (още…)