WTF, изкуство!

The Forbidden Room 2015

Преди месец възпитаник на Оксфорд ми обясни, че думата сноб/snob е абревиатура на латинското sine nobilitate, което ще рече „без благородство”. Snob е било поставяно до името на студенти от Оксфорд или Кеймбридж, за да посочи – например в списък за лъскава вечеринка, че това лице е без благороден произход. Хубава история, ама снобска. Прочети повече

По дяволите, за какво е новият филм на братята Коен?

Hail, Caesar! 2016

Според Стенли Кубрик филмът трябва да бъде по-близо до музиката, отколкото до литературата. Прогресия от чувства и настроения. Темата е зад чувствата, а значението идва по-късно.

3 дни по-късно се опитвам да разбера значението на последния филм на Джоел и Итън. За разлика от няколко души, които си тръгнаха по средата, ние с Rozix издържахме до края. И ето какво мисля аз. Прочети повече

Бенто от японско кино

Японско кино

Знаете ли каква е новата услуга, която предлагат някои заведения в Япония? Сгъване на оригами. Плащате на момиче, облечено като ученичка, да сгъва жерави, докато е с широко отворени крака. Тя сгъва, а вие гледате гащичките й.

Не бих дал и 5 лева за нещо подобно.

Но бих опитал друго. Лежите в легло с изумително красива млада жена – облечена както поискате, а тя ви разказва за начините, по които фантазира да се самоубие. Such Fun! Има и безплатно почистване на ушите. Вашите – не нейните.

Какви филми прави страна, която предлага такова богатство? Такива, които ще искате да гледате. Прочети повече

„Три дни в Сараево“: преди премиерата

Три дни в Сараево 2014

Нашият разказ за „Три дни в Сараево“ ще започне така, както му подхожда. Далеч от моловете и синеплексите, в най-подходящия момент за гледане – в минутите между съня и събуждането, когато разумът не е напълно включен, а сетивността – все още изострена. Да, гледах „Три дни в Сараево“ миналата събота, с горчиво кафе с ръка, което да ме отдели от повторното заспиване, и по пижама, която да ме държи в блаженството на полуреалността. Прочети повече

13 ужасяващи деца

The Shining 1980

Те са най-голямото богатство. Пролетта на живота, цветята на земята, слънчевите лъчи, бъдещето. Децата са глътката свеж въздух във филмите. Инфузията окситоцин, която рекламите предизвикват, за да ви продават… всичко. И ако някой каже, че не ги харесва – ще бъде пребит с погледи, смазан с мълчание, погребан под всеобщото отрицание.

Но истината е, че децата са портативни черни дупки за внимание, любов и въглехидрати. Плачат твърде често, акат навсякъде – дори в движение. Повечето време са скучни, а в останалото шумни. Не работят, не изкарват пари, не водят смислени разговори, пъхат си неща в носа и винаги получават най-хубавата част от десерта.

Те са малки дяволи, пакостливи демони, емоционални диктатори, лакоми егоистчета, свадливи психопатчета – особено момиченцата. Те откровено ни плашат. Ето доказателствата: Прочети повече