Силата на образа

Schindler's List 1993
Schindler’s List 1993

Миналата седмица видях снимка, която ме накара да изтръпна. Стая пълна с деца. Тела нахвърляни едно върху друго. Трупове, с отворени сини очи. Уплашени. Мъртви. Сами.

Образ от времето, в което живеем. (още…)

Ейми

Amy 2015

„Защо гледам филм за поредния алкохолик – наркоман, който се самоунищожава, докато егоистично жадува за вниманието ни” – е нещо, което си помислих в средата.

Сигурно по-добрите хора от мен са си помислили други неща: „О, горкичката, колко трудно й е било. Толкова я харесвах. Любима, любима”. Емотиконче „сърце”. Може и сълза да са пуснали. (още…)

Фалшив смях

The Office

Имаме 196 поста в Prozekcia – това е първият поръчков. Дарина, наш редовен читател и талантлив списател, който не можем да убедим да списва и за нас (което може би само потвърждава таланта й), ми e предложила: „Напиши, моля те, материал за монтирания смях в смешните сериали. И защо вече никой не го смята за лудост. И какво ще стане, ако се монтира на сериал като Breaking Bad.”

„Страхотна идея” – съм отвърнал аз –„Чел съм разказ по темата. Мисля, че беше на Харлан Елисън” – съм добавил.

Проверих. Харлан Елисън има разказ, чието заглавие е Laugh Track, част от сборника Angry Candy. Историята е за сценарист на ситкоми, който като дете чува  смеха на любимата си леля, докато гледа ситкома Leave It to Beaver 1957. Смехът е невероятен, „никое живо същество не е издавало по-весел и щастлив звук в историята на планетата” – затова той е уловен на запис и използван в първите ситкоми. (още…)

Днес shit, кино, кино, кино, Джим Кери и малко бради

Горното е част от изложбата Really Shit на Ian Stevenson – кликнете върху името, за да видите още.

Започваме с 25 импровизирани сцени, за които не подозирате. Сигурни сме, че Бил Мъри има много повече, защото е класически брехтов актьор.

(още…)

Киното в модата

 

Фото: Audrey Hepburn

Това е постът на Ани. Тя го измисли, тя го предложи, тя събра материалите, но аз го пиша, защото тя е дизайнер. Постът на Ани започва така:

Юбер дьо Живанши и работата му с Одри Хепбърн изцяло промени отношенията между кино и мода. Музата на Ив Сен Лоран е Катрин Деньов. А благодарение на Харди Еймс в киното навлезе вълната на „space age“-а. Замислете се, какво би бил The Untouchables 1987 без костюмите на Армани, Annie Hall 1977 без панталоните и вратовръзката на Даян Кийтън или The Wild One 1954 без коженото яке на Марлон Брандо.

Днес киното връща жеста. Ще ви покажем няколко модни реклами, които са малки произведения на изкуството. Красиви филми в минута-две. (още…)