Score: зад всеки велик филм стои велик композитор

20th Century Fox Logo
20th Century Fox Logo

Знаете ли, че най-известният аудиоподпис на филмова компания – фанфарите на 20th Century Fox, не е композиран за това филмово студио?

Музиката е създадена за Metro-Goldwyn-Mayer, които обаче не я харесват. А знаете ли името на човека, който я е написал? (още…)

Изсвири ми нещо, Майлс

Miles Ahead 2015
Miles Ahead 2015

Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.

Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. (още…)

Врагът на доброто

Whiplash 2014

Дразни ли ви, че вратата скърца? Дразни ли ви, че чешмата капе? А, че фугите не са подравнени, маркировката не е права и сламката е по-къса от чашата? Нервирате ли се, когато видите изхвърлен боклук на метър от празна кофа, а диагонално паркирана кола? Откачате ли от неквалифицирани мърлячи, които не знаят защо са тук и какво вършат?

Имам филм за вас. (още…)

Only Lovers Left Alive – в музиката страстите се забавляват

Only Lovers Left Alive 2013

Музикално бягство. Към лиричната филмова земя на Джим Джармуш до последния му режисиран остров – заселен с двойка вампири с разкъсана любов на разстояния. Някъде между пъстрия марокански Танжир и призрачната индустрия на Детройт.

От Бетовен и неговото усещане за музиката като „най-висше откровение и философия“, през екзистенциалните заключения на Ницше – „Без музика, животът би бил грешка”, та чак до Джим Джармуш, който не само не доказва обратното, а отново прави от своята голяма любов – главен герой. Only Lovers Left Alive 2013  е акустично доказателство, което трябва да се чуе, да се усети и да се гледа, докато се слуша. (още…)

Дете на деветдесетте

Кейт Мос, кампания CK Obsession

Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.

Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.

’90-те бяха всичко това: (още…)