Документалното кино е парадокс. Посветено е на реалното. Събира факти, изследва обстоятелства, анализира събития. Но също – систематично лъже.
Гледната точка на камерата, монтажът, музиката, фонът, въпросите и начинът на задаването им деформират пространството и времето. Ако перифразирам Волф Кьониг, документалистът събира куп лъжи с цел да каже истината. (още…)
Гледах Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – последния филм на Кристофър Нолан.
Ще се опитам да споделя мнението си кратко и простичко, без многословие и патос. Този филм заслужава пестеливи фрази и внимание към всяка дума.
Заслужава и уважение, защото е направен по оригинален сценарий. А филмите по оригинален сценарий са на изчезване, както са на изчезване печатната преса и лентовата фотография. (още…)
Всичко е дизайн. Всичко! Възкликва Пол Ранд – в желанието си да подчертае важността на работата си. Неговите плакати и лога са дизайн, но също столът – на който седите, килимът – под краката ви, устройството – на което четете този текст. Всичко е дизайн. (още…)
Знаете ли, че едва 6% от американците имат „голямо доверие“ в медиите. Хората са скептични към септичния труд на журналистите. Потребителите все още търсят: честност, балансираност, точност и изчерпателност, когато търсят информация. Неща, които отсъстват в масовите медии – масово.
Забелязах, че същото се случва с документалистиката. (още…)
Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. (още…)
В памет на Николай Гяуров
Добрите оперни басове са рядкост.
Гениалните оперни басове са екзотична рядкост – като птицечовката.
Фьодор Шаляпин, Борис Христов, Никола Гюзелев, Джони Кеш, Бари Уайт, Ленард Коен и Николай Гяуров са птицечовки.
Гяуров е октавист или бас профундо. Това означава, че може да изпее много по-ниски тонове от обичайния басов диапазон. Което го прави още по-рядък вокален екземпляр – нещо като птицечовка-албинос. (още…)
„Защо гледам филм за поредния алкохолик – наркоман, който се самоунищожава, докато егоистично жадува за вниманието ни” – е нещо, което си помислих в средата.
Сигурно по-добрите хора от мен са си помислили други неща: „О, горкичката, колко трудно й е било. Толкова я харесвах. Любима, любима”. Емотиконче „сърце”. Може и сълза да са пуснали. (още…)
Follow
