Врагът на доброто

Whiplash 2014

Дразни ли ви, че вратата скърца? Дразни ли ви, че чешмата капе? А, че фугите не са подравнени, маркировката не е права и сламката е по-къса от чашата? Нервирате ли се, когато видите изхвърлен боклук на метър от празна кофа, а диагонално паркирана кола? Откачате ли от неквалифицирани мърлячи, които не знаят защо са тук и какво вършат?

Имам филм за вас. (още…)

12 яки песни, които чухме за първи път от тези ТВ сериали

 

Понеделник е лед, сняг и омраза. Нека да го понесем с нашата плей листа. И не – не сме включили “I’ll Be There For You” на The Rembrandts ха-ха…ха.

Emiliana Torrini – “Gun”

Не можем да спрем да я слушаме, заради Luther  2010–2015 (Лутър)


(още…)

Only Lovers Left Alive – в музиката страстите се забавляват

Only Lovers Left Alive 2013

Музикално бягство. Към лиричната филмова земя на Джим Джармуш до последния му режисиран остров – заселен с двойка вампири с разкъсана любов на разстояния. Някъде между пъстрия марокански Танжир и призрачната индустрия на Детройт.

От Бетовен и неговото усещане за музиката като „най-висше откровение и философия“, през екзистенциалните заключения на Ницше – „Без музика, животът би бил грешка”, та чак до Джим Джармуш, който не само не доказва обратното, а отново прави от своята голяма любов – главен герой. Only Lovers Left Alive 2013  е акустично доказателство, което трябва да се чуе, да се усети и да се гледа, докато се слуша. (още…)

Губещият победител

Inside Llewyn Davis 2013

 

Inside Llewyn Davis 2013 (Истинският Люин Дейвис) e седмица от живота на беден композитор и фолк музикант, през зимата на 1961. Режисура и сценарий: Итън и Джоел Коен. В главната роля: Оскар Айзък. Участват още Джон Гудман и Ф. Мъри Ейбрахам. Има и котка. (още…)

Супер ли е Супермен?

 

Аз не съм Кевин Смит и никога няма да бъда. Аз не съм Тарантино и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. За разлика от тези и други суперфенове на Супермен не знам какво прави героят в книжка №36 на страница 12. И няма да изпадна в гневен пристъп, ако режисьорът не се е съобразил с това.

Ей, нърдове, филмите така или иначе не се правят за вас. (още…)

Мария в края на ноември

Снимка: Личен архив

 

Имам си една Мария Македонска, за мен – Марето. В края на ноември тя показа на сцената на читалище „Славянска беседа” всичко, на което е способна.

За хората е малко странна. Малко ли? И аз я мислех за такава, когато се запознахме. Тъкмо си правеше татус на овца с химикал. Розовите овце се превърнаха в запазена марка на изобразителното й изкуство.

След розово-овцовия период за кратко залитна по рекламата. Но рекламата не е място за хора, които не правят компромиси със себе си. (още…)

Шум в 3D

 

Noise 2007 - poster

Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.

Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно. (още…)