Only Lovers Left Alive – в музиката страстите се забавляват

Only Lovers Left Alive 2013

Музикално бягство. Към лиричната филмова земя на Джим Джармуш до последния му режисиран остров – заселен с двойка вампири с разкъсана любов на разстояния. Някъде между пъстрия марокански Танжир и призрачната индустрия на Детройт.

От Бетовен и неговото усещане за музиката като „най-висше откровение и философия“, през екзистенциалните заключения на Ницше – „Без музика, животът би бил грешка”, та чак до Джим Джармуш, който не само не доказва обратното, а отново прави от своята голяма любов – главен герой. Only Lovers Left Alive 2013  е акустично доказателство, което трябва да се чуе, да се усети и да се гледа, докато се слуша. (още…)

Губещият победител

Inside Llewyn Davis 2013

 

Inside Llewyn Davis 2013 (Истинският Люин Дейвис) e седмица от живота на беден композитор и фолк музикант, през зимата на 1961. Режисура и сценарий: Итън и Джоел Коен. В главната роля: Оскар Айзък. Участват още Джон Гудман и Ф. Мъри Ейбрахам. Има и котка. (още…)

Супер ли е Супермен?

 

Аз не съм Кевин Смит и никога няма да бъда. Аз не съм Тарантино и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. За разлика от тези и други суперфенове на Супермен не знам какво прави героят в книжка №36 на страница 12. И няма да изпадна в гневен пристъп, ако режисьорът не се е съобразил с това.

Ей, нърдове, филмите така или иначе не се правят за вас. (още…)

Мария в края на ноември

Снимка: Личен архив

 

Имам си една Мария Македонска, за мен – Марето. В края на ноември тя показа на сцената на читалище „Славянска беседа” всичко, на което е способна.

За хората е малко странна. Малко ли? И аз я мислех за такава, когато се запознахме. Тъкмо си правеше татус на овца с химикал. Розовите овце се превърнаха в запазена марка на изобразителното й изкуство.

След розово-овцовия период за кратко залитна по рекламата. Но рекламата не е място за хора, които не правят компромиси със себе си. (още…)

Шум в 3D

 

Noise 2007 - poster

Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.

Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно. (още…)

We Need to Talk About Kevin – Портрет на социопата като млад

Стена от бебета на Ханс Рудолф Гигер*

Като дете мечтаех да съм Шерлок Холмс. Малко по-късно, когато започнах да чета американски кримки, мечтата ми се приземи до скромното: “най-добрият профайлър на ФБР”. Още от тогава изпитвам интерес към човешката психика.

Защо някои от приятелите ми винаги искаха да играят Люк, а други се сърдеха, ако не са Дарт Вейдър? Защо едни винаги избираха да са стражари, а други апаши? Защо винаги знаех къде се крият последните? Защо момиченцето от третия етаж си показваше задника? Защо момченцето от осмия етаж измъчваше животни? Защо някои от съучениците ми ме пребиваха? Защо други не?

“Защо?” e въпросът в We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин) – филмът, който трябва да гледате, ако обмисляте да имате деца. И, ако обмисляте да нямате – също. (още…)

Дете на деветдесетте

Кейт Мос, кампания CK Obsession

Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.

Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.

’90-те бяха всичко това: (още…)