13 НЕВЪЗМОЖНИ ДВОЙКИ

Уди Алън и Скарлет Йохансон се наслаждават на изкуствен плаж
Уди Алън и Скарлет Йохансон се наслаждават на изкуствен плаж

Миналата събота направих нещо, което хетеросексуален мъж не бе правил досега. По собствено желание гледах The Notebook 2004 (Тетрадката). Проявих любопитство към култов филм, който съм пропуснал.

Изискванията ми не са големи. Очаквам интересна история, отлична актьорска игра и майсторска режисура. В The Notebook 2004 няма да откриете нито едно от трите. Но въпреки това, милиони жени го определят като „любим“, „прекрасен“, „перфектен“, „шедьовър, който ви променя завинаги“. Милиони мъже го мразят и му се подиграват.

Няма да се присъединя, но мъжкият ми мозък видя серия от клишета, замазани със сантименталност, фалш и привидни чувства. Глупавото е, че те са написани и режисирани от… мъже. Дойде ми на ум обаче идея. Да направим класация за най-неправдоподобните, неавтентични връзки от филмите и телевизията.

И така: това са двойките, които са възможни само на кино. (още…)

За ползата от границите

East of Eden 1955 / East of Eden 1981
East of Eden 1955 / East of Eden 1981

„На този свят има родители – хора, на които им се раждат чудовища – вярвам в това.“ – така Джон Стайнбек започва 8-а глава от „На изток от рая“. В нея, той представя Кати Еймс, манипулативният паразит и образ на злото в романа. „От пръв поглед – продължава разказвачът – сякаш природата бе замаскирала вълчата си яма, Кати олицетворяваше самата невинност“.

Работите с такива хора, а може би живеете с тях. Спите в едно легло или сте имали приятелство. Хората, които ви карат да забравите себе си. Да занемарите собствените си граници и инстинкти за самосъхранение. Хората, които ви изстискват като лимон и изпразват от съдържание като чаша в ръцете на алкохолик.

Днес ви учим как да ги разпознавате и какво трябва да направите, ако ги срещнете. Неща, на които майките и бащите ни не са ни научили навреме. (още…)

5 книги в 5 изречения – IV

Inkheart 2008
Inkheart 2008

Книгата e най-добрият приятел, който можете да имате. По-добър е от кучето. Котката няма шансове. Повечето хора също. Можете да си купите книга и да я забравите някъде, но когато я намерите – сама и прашна, тя ще бъде откровена с вас, ще ви кажа всичките си тайни, ще ви обича с цялото си сърце. (още…)

В страната на научената безпомощност

Source: Sad Dog Diary Video by Ze Frank / zefrank1
Source: Sad Dog Diary Video by Ze Frank / zefrank1

През ’60-те години на 20 век американският психолог Мартин Селигман започва да изследва кучета, за да разбере повече за депресията при хората. Опитите му са модификация на направените от Иван Павлов в началото на века. (още…)

Страх ме е от теб

Gone Girl 2014
Gone Girl 2014

„Когато мисля за жена си, винаги виждам задната част на главата й. Представям си как чупя красивия й череп, разгъвам гънките на мозъка й, търся отговори. Първичните въпроси за всеки брак: За какво мислиш? Как се чувстваш? Какво си причинихме? Какво ще направим?“* (още…)

Криша

Krisha 2015
Krisha 2015

Независим филм – това трябваше да означава оригинален, различен, индивидуален, странен, скандален филм.

Последните 5-6 години обаче независимите филми – особено тези, които печелят награди, са обратното. Напълниха ги с клишета, създават ги по обща формула. Тя включва: някой, който е в криза на средната възраст; някой, който е интроверт; някой, който се казва Тео; псевдоинтелектуализиран диалог; ретро гардероб; типография с ръчно написан шрифт; „ла-ла-ла“ тип музика, често използвана в рекламите на Apple; кадър, в който някой си измива лицето в умивалник и после се гледа в огледалото продължително време. Всички останали са quirky* образи.

В този филм не е така. Или почти – има го кадъра с гледане в огледалото. (още…)

За ползата от самоконтрола

Charlie and the Chocolate Factory 2005
Charlie and the Chocolate Factory 2005

„Добре, ето, ето, ето! Престани! Ето ти сладоледа!!!“ – викаше отчаяно майката, докато синът й пищеше, че иска сладолед сега. За миг това шумно дете се превърна в събирателен образ на времето, в което живеем. (още…)

ДА СИ „НИКОЙ“

„Никой“
„Никой“

През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.

Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. (още…)

Защо не сте щастливи?

Antiviral 2012
Antiviral 2012

Този понеделник трябваше да публикувам пост за френски филм. Но няма, защото в събота вечер, докато се прибирах пеша по „Раковска“, подминах двама млади мъже, които не говореха за коли, жени или футбол. И двамата създаваха впечатлението, че по принцип това са любимите им теми, затова се заслушах.

Единият мъж се оплакваше на другия: „Защо всичко е гадно, брат? Защо всичко е… е, такова“ – каза той и посочи опашката от хора в Subway – „Консуматорското общество ни ебава майката. Хората говорят само къде да се яде“ – добави той – „Навсякъде само нещастници“.

Защо сме нещастници? И как да го променим? (още…)