Кога е времето да се откажеш?

 

Mortdecai 2015

Загубих пари. Докато съм плащал сметката, съм изпуснал две банкноти от по 20 лв. Изпуснал съм ги, а те са паднали под масата. Представете си как се почувствах, когато тръгнах да се качвам в такси с увереността, че имам 40 лв. в джоба, но открих, че там няма нищо. Представете си как се е почувствал келнерът, когато е започнал да разчиства масите и е намерил 40 лв. на пода. Аз съм бил нещастен, той е бил щастлив.

Психологията дори знае колко нещастен и колко щастлив. Аз съм бил два пъти по-нещастен, отколкото той е бил щастлив. Ако загубите, ще изпитате два пъти по-голяма психическа болка отколкото удоволствие, ако спечелите. (още…)

Три дни в Сараево

Три дни в Сараево 2014

Броени дни, преди филмът „Три дни в Сараево” да тръгне по кината, неговият режисьор Николай Тодоров избра нашия блог, за да сподели малко повече за проекта и да ни удостои с честта да гледаме филма преди премиерата му.

Николай е завършил режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2006 г. в класа на проф. Георги Дюлгеров. Още дипломният филм „Минутите след това” му донася няколко международни награди и селекции. Получава и наградата “Jameson” за късометражен филм на София Филм Фест, както и наградата на фестивала в Корк, Ирландия. (още…)

Под кожата на Глейзър

Under the Skin 2013

Чели ли сте „Под кожата” на Мишел Фейбър? Аз съм я чел – брутална е. Кошмарна фантастика за извънземно, което се крие в кожата на красива жена. Тя – жената, ловува стопаджии в Шотландия точно така, като ние преследваме прасета по Коледа.

Е, сега има и филм. Извънземното е Скарлет Йохансон, а премиерата беше тази седмица. (още…)

Жени актриси няма добри

 

Миналата седмица в социалните мрежи се въртеше интервю на Теди Москов. На въпроса кои са актрисите, които го впечатляват, той казва: „Жени актриси няма добри, каквито режисьорът ги направи – това е. Има една, нарича се Джулиета Мазина. В началото много добра беше Джесика Ланг, както и Мерил Стрийп в някои филми. Сещам се и за Ина Чурикова – изключителна актриса.”

Ако сте феминистка, този отговор може да ви разпали. Ако сте мислещ човек, да ви… позамисли. (още…)

Only Lovers Left Alive – в музиката страстите се забавляват

Only Lovers Left Alive 2013

Музикално бягство. Към лиричната филмова земя на Джим Джармуш до последния му режисиран остров – заселен с двойка вампири с разкъсана любов на разстояния. Някъде между пъстрия марокански Танжир и призрачната индустрия на Детройт.

От Бетовен и неговото усещане за музиката като „най-висше откровение и философия“, през екзистенциалните заключения на Ницше – „Без музика, животът би бил грешка”, та чак до Джим Джармуш, който не само не доказва обратното, а отново прави от своята голяма любов – главен герой. Only Lovers Left Alive 2013  е акустично доказателство, което трябва да се чуе, да се усети и да се гледа, докато се слуша. (още…)

Виктория. На четири очи с първия български филм от програмата на Сънданс

 

„Виктория" 2013

РОТЕРДАМ, 29 февруари 2014 – Дебютният пълнометражен филм на Майя Виткова направи главозамайваща въртележка от 13 прожекции в рамките на 3 световни фестивала – Сънданс, Ротердам и Гьотеборг. В Ротердам е един от 15-те филма, състезаващи се за „тигрите’’ (Hivos Tiger Awards), отличаващи дебютни продукции на изгряващи таланти в съвременното независимо кино.

Исках да гледам Виктория“, преди да видя Майя. Исках да го усетя без предубеждение, като с неутрален лакмус и въпреки детския ми багаж от времето на Москвича и карамфилите. Срещнах Майя в Ротердам, четири часа след като беше пристигнала от Сънданс, опитах се да сдържа ентусиазъм, но лакмусът ми бе вече оцветен в пристрастно, ярко червено. (още…)

Околовръстното на Рим, домът на Бергман и бреговете на Кипър – три локации, три вселени, един заряд

Това не е библиотека. Какво е ще разберете от текста.

РОТЕРДАМ, 28 януари 2014 – Има нещо много примамливо в това да наблюдаваш трафика на случайните хора, да следваш историята им такава чиста, без монтаж, без репетиция, без грим, но изцяло и само на тяхна  сцена и терен. Гари, летища, площади, острови, къщи – сами по себе си хем сцени, хем вселени. Заминаващи, пристигащи, творящи, гръмогласни, смирени. Хем са там някъде, хем са на никъде – със свободата на духа си и с бягството на своите задръжки.

Селектирам три документални творби от тазгодишната програма на IFFR, фокусирани изцяло на тази локализирана красота на живота като такъв. Фактите на кратко, плюс споделени детайли от техните режисьори: (още…)

Днес под лупа: Los insólitos peces gato – мексиканска драма без мелодрама

Los insólitos peces gato 2013

РОТЕРДАМ, 26 януари 2014 – „Wimwender-ish” беше първата ми бележка драсната в тефтера след прес-прожекцията на The Amazing Catfish 2013 (Los insólitos peces gato) – дебют на Клаудиа Сенте-Луче, включен в тематичната програма на IFFR „Светло бъдеще“.

Усещане за лекота въпреки безизходицата, за заразителна топлина – въпреки самотата, тихи гледки красиво вплетени в образите зад скромния сюжет. (още…)