Queen and Slim – черно на бяло

Queen & Slim 2019

Историята започва в ресторант, който може да е и закусвалня. От местата, които хората посещават в края на месеца, когато парите привършват. Черна жена и черен мъж седят в едно от сепаретата.

Прочети повече

Да се разходим по Мълхоланд Драйв

Mulholland Dr. 2001

Ето такива филми харесвам. Психологически трилър с елементи на филм ноар, който предизвиква разговори, препирни и съждения.

Mulholland Dr. 2001 (Мълхоланд Драйв) е филм на Дейвид Линч. Прочети повече

Once Upon a Time in the West

Once Upon a Time in the West 1968

Този пост се посвещава на Дарина*

Rozix: Имало едно време на Запад или киното като геометрия!

Филм съвършен като евклидовата геометрия. Прост и очевиден като Питагоровата теорема и затова гениален.

Имаме две успоредни прави линии, с други думи релсите на железницата. С тях започва и завършва всичко. Прочети повече

Мълчанието на Бергман

The Silence 1963

Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).

Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.

The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.

Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.

Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече

Това homage ли е или просто ми напомняте за някого?

La French 2014

Homage е церемоняло потвърждаване във вярност от васал към владеещия го феодал. Коренът на думата е френското homme – мъж, когато правиш homage – декларираш „аз съм твой мъж, а ти си мой господар”. След Средновековието немските учени ще започнат да правят Festschrift – homage сборник, който почита любимия учител, професор, ментор повлиял собствения им труд.

Днес думата е популярна сред хората от изкуството и шоубизнеса в Щатите и е чест мотив и оправдание, защо се досещате за сцени от едни филми, докато гледате други. Останалите причини са подсъзнателно плагиатство или безсрамна кражба от режисьора.

Ето няколко примера. Прочети повече