Най-добрите сценаристи в историята на киното

Kадри: Trumbo 2015 / Barton Fink 1991
Kадри: Trumbo 2015 / Barton Fink 1991

Навсякъде около нас е пълно с истории. Единственият начин да избягаме от тях е да заспим. Но дори и тогава – сънуваме, а сънят също е история.

Целият ни живот е серия от разкази. А това са хората, които разказват най-добре. (още…)

Писмо на Дейвид Мамет до сценаристите

Дейвид Мамет
Дейвид Мамет

Последното ни ревю бе за Toni Erdmann 2016 (Тони Ердман). Филм, който нарекох „български“, заради слабостите, които има. Читател (справедливо) се възмути от това, че асоциирам всеки слаб филм с български филм. Конюнкцията „лош и български“ е невярна, дори в контекста на шегата – „филмът хубав ли е или български“.

„Български филми“ не се правят само в България. Нелепият диалог, аматьорската игра, безсмислените сцени и неумението да се разказва не са запазена марка за родината. Това е истината.

В ревюто на Toni Erdmann 2016 написах също, че направилите филма трябва да четат повече Дейвид Мамет. През уикенда потърсих, намерих и преведох едно негово писмо до сценаристите на сериала The Unit 2006-2009 (Специален отряд). Смятам, че е полезно за всички, които пишат сценарии, разказват истории и правят филми. (още…)

Кои са най-добрите филми на 2016?

best_m_cover-005

 

Живеем в интерсно време за киното. Роботи – камери, дронове – камери и още по-малки камери, 3D принтери, 4К монитори, милиони нови, жадни за филми екрани. Филтри, сензори, софтуерни програми, чипове, платки и лазери. Трудно е да заснемете грозен филм с такава техника.

Миналата година донесе абсолютен боксофис рекорд в САЩ – 11,4 МИЛИАРДА долара, а глобалният оборот е 27 милиарда долара. Бизнесът цъфти, но повиши ли се качеството?

Според личните ми впечтление – не. Нямаше нито един шедьовър, нито една десетка, нито един филм, който да остане завинаги с вас. Критиците са на същото мнение, 2016 е най-слабо оценената от тях – поне за последните 15 години. Това няма да ни спре. Ето нашата селекция на най-доброто, което гледахме.  (още…)

Част от мен подозира, че съм загубеняк, а другата мисли, че съм господ*

 

Сещате ли се за Майкъл Кийтън? Не, не този с очилата е Майкъл Кейн. Майкъл Кийтън беше кинозвезда в началото на ’90-те. Играеше Батман във версията на Тим Бъртан. Спомняте ли си? Беше голямата работа, но после залезе. Сега се връща, за да направи ролята на живота си. (още…)

Смъртта на творчеството

Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans 2009

Живеем във време, което е твърде шумно, твърде бързо и твърде свързано, за да бъде време на творци. Живеем във време на фокус групи, краудсорсинг, социални мрежи и екипен дух. Живеем във време, в което хората си лягат твърде късно, стават твърде рано и нямат време, за да фантазират.

В това време децата не са деца. Възрастните не са възрастни. Играта не е игра. Четенето е твърде малко, а приятелите твърде много, за да са приятели. Прекъсванията са твърде чести, фокусът е на без фокус, а вниманието е краткосрочно.

Това убива творчеството. Не. Това уби творчеството. (още…)

Националният герой

 

Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия. Това не е моята цел.

Преди месец се замислих – доколко българското кино през последните 30-40 години е участвало в оформянето на това, което наричаме модерни българи. Ленин казва, че „…от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. Може би е имал предвид, че коронният номер и в двете трябва да е дресурата.

Чудя се, дали абнормалните нива на песимизъм, завист и конформизъм, с които изпъкваме пред повечето страни в света, могат да се свържат и с киното. А също липсата на лидери, отсъствието на смелост, решителност, принципност. Да добавим вътрешната неприязън към творчеството и овчарското чувство за хумор.

(още…)

Who the f**k is Alice?

 

Alice Doesn't Live Here Anymore 1974

 

Мартин Скорсезе, дори само името създава очакване за нещо голямо. Филмите на Мартин Скорсезе са за града, за улиците, за “Малката Италия”, за насилието, за секса,  за мафията. Главните герои на Мартин Скорсезе са бакшиши, боксьори, блусари, играчи, гангстери, ченгета – мъже. Не и този филм, той за “втората грешка на Господ”, той е за жена.

(още…)

Prometheus – титанът, който разбива клишета

Йероглифи 1978, Х.Р. Гигер, акрил върху хартия

Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:

“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”

Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. (още…)