Най-добрите сценаристи в историята на киното

Kадри: Trumbo 2015 / Barton Fink 1991
Kадри: Trumbo 2015 / Barton Fink 1991

Навсякъде около нас е пълно с истории. Единственият начин да избягаме от тях е да заспим. Но дори и тогава – сънуваме, а сънят също е история.

Целият ни живот е серия от разкази. А това са хората, които разказват най-добре. (още…)

13 НЕВЪЗМОЖНИ ДВОЙКИ

Уди Алън и Скарлет Йохансон се наслаждават на изкуствен плаж
Уди Алън и Скарлет Йохансон се наслаждават на изкуствен плаж

Миналата събота направих нещо, което хетеросексуален мъж не бе правил досега. По собствено желание гледах The Notebook 2004 (Тетрадката). Проявих любопитство към култов филм, който съм пропуснал.

Изискванията ми не са големи. Очаквам интересна история, отлична актьорска игра и майсторска режисура. В The Notebook 2004 няма да откриете нито едно от трите. Но въпреки това, милиони жени го определят като „любим“, „прекрасен“, „перфектен“, „шедьовър, който ви променя завинаги“. Милиони мъже го мразят и му се подиграват.

Няма да се присъединя, но мъжкият ми мозък видя серия от клишета, замазани със сантименталност, фалш и привидни чувства. Глупавото е, че те са написани и режисирани от… мъже. Дойде ми на ум обаче идея. Да направим класация за най-неправдоподобните, неавтентични връзки от филмите и телевизията.

И така: това са двойките, които са възможни само на кино. (още…)

18 режисьори и техните музи

Тони Скот и Дензъл Уошингтън, Man on Fire 2004 / 20th Century Fox

 

Тони Скот / Дензъл Уошингтън

Общи филми: 5

Този пост се роди от края на Тони Скот, край трагичен и изненадващ. Идеята дойде от тази статия, която търси отговор на въпроса: Защо Тони толкова обичаше да работи с Дензъл Уошингтън?

„Защото той винаги ме изненадва” – отговаря на въпроса Скот – „Той успява да извади различен Дензел всеки път”. Crimson Tide 1995 (Аленият прилив), Man on Fire 2004 (Мъж на прицел), Deja Vu 2006 (Дежа вю), The Taking of Pelham 123 2009 (Ударът “Пелам 123”),  Unstoppable 2010 (Неудържим). И петте филма, както и останалите в кариерата на Скот, са филми на действието, на движението, на машините – самолети, кораби, подводници, влакове и автомобили. Това, което запомняте обаче са мъжете в тях. Мъже, които преди сълзите ви заслужават уважението ви. (още…)

19 актьори еднодневки

Crocodile Dundee 1986
Crocodile Dundee 1986

Понякога еднодневката може да e дълголетник и да живее цели два дни, но понякога само 30 минути. Много хора намират жизнения й цикъл за натъжаващ, но повечето от тях не знаят, че еднодневката успява да свърши всичко, което има за вършене, само за ден.

Актьорите, които сме събрали днес, споделят кариерата на еднодневката. И не – това не ги принизява. Те са направили един голям филм, една велика роля, един удар след който тихо са изчезнали. И спрямо общия брой на актьори в света можем да кажем, че са успели.

________________________________________________

Дънди Крокодила

Пол Хоуган
Пол Хоуган

Пол Хоуган е австралийски бояджия, който става комик, благодарение на смешно интервю по местен ТВ канал. Създаването на Crocodile Dundee 1986 (Дънди Крокодила) е единственият му, но достатъчен кино актив. Той е главен герой, но и автор, което му носи Златен глобус за ролята, Оскар и БАФТА номинации за сценария.

Дънди беше на тениските и картичките, които можеше да спечелиш на всяко стрелбище, но бе и запазена марка на Австралия. Част е от най-успешната туристическа кампания на страната.

Дънди е говорител на цигарите Winfield, които от пазарен дял 0% успяват да завзема Австралия и Нова Зеландия – само за няколко години, участва и в реклами на Субару. През 1990 след тежък развод с първата си съпруга Дънди, извинете – Хоуган, се жени за Линда Козловски, която му партнира в кино приключението. (още…)

Познай кой ще дойде на вечеря?

Wield 1997

Въпросът е американски. Те си падат по такива неща. Ако можехте да вечеряте с 5 известни личности, кого бихте поканили?

Дори последният филм на Уди Алън Midnight in Paris 2011 (Полунощ в Париж) черпи идеята си от отговора на този въпрос. Според статистиката най-често избирана за вечеря е Майка Тереза, което е лицемерно, но и глупаво. (още…)

За зле облечените задници

Reservoir Dogs 1992

Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.

Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.

Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. (още…)

Красотата на Северното сияние

Северно сияние 2011

 

Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.

Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.

Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.

Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.

Без подобни хора нямаше да има изкуство.

Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.

 

(още…)

Reality bites… and doesn’t let go

 

 

Преди време имахме анализ посветен на сапунените сериали и риалити програмите.

…Вчера си помислих: Как ли биха изглеждали риалити програмите, ако се правеха от големите режисьори? Ето няколко варианта. (още…)