Синтетично-дигиталният свят ни научи, че всичко е резултат на серии от нули и единици. Поредица от натискане на копчета, изчисление на вектори, подреждане на пиксели. В този свят новина, събитие и сензация е, ако нещо е направено „на ръка“.
Ръчният труд и творчество в големите студия за анимация вече са чужди и куриозни като племе аборигени, криещи се в джунглата на Амазонка. Да правиш анимация – „като едно време“, е твърде бавно, твърде неточно, твърде скъпо и твърде човешко. Прочети повече
Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.
Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? Прочети повече
Срещнахме я точно пред кино „Одеон“, точно преди прожекцията на нейния филм…
Натали Каплан е режисьор, сценарист и продуцент в Paam Hayta Yalda. Дебютният й пълнометражен филм Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче), който беше част от програмана на SoIndependent, е дипломен проект за завършването на Tel Aviv University, департамент „Кино и телевизия“. Филмът е отличен на фестивала LifeArt в Атина. Натали е носител и на наградата „Дани Лърнър“ от студио „Ню Бояна“ за своя следващ проект.
Предишните й късометражни филми Aquarium 1999 и Gas Rush също са били част от програмата на международни фестивали. Прочети повече
Филмът започва с кадър на две малки лъвчета, които спят гушнати до момченце на 6-7 г.
После майката на момченцето (в ролята Джесика Частейн) започва своята сутрешна обиколка из зоопарка. Прочети повече
На SоIndependent за пръв път видяхме…
Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. Прочети повече
Sfashion 2017 е филм за жена – изпълнителен директор на модна компания в ситуация на поетапен банкрут. Това не е първият съвместен проект на режисьора Мауро Джон Капече и актрисата Корина Коронео, като двамата са и сценаристи. Заедно с композитора Индия Чайковска и оператора Джулио Бастиони те продължават своето експериментално изследване за връзката между изкуството и капитализма. Прочети повече
Филмът започна така. Телефон зарева дълго и продължително в салона. Стопанката му каза: „Шшшт…“, но той не млъкна. Тогава тя го взе в ръце, погали го по екрана и дори му заговори.
В този миг се роди Гарднър – първото бебе, родено на Марс и отгледано от учени. На 16 г. момчето за пръв път изживява земни усещания и чувства. Учи се да бъде човек от Wings of Desire 1987 (Криле на желанието) на Вим Вендерс и от земната си онлайн приятелка Тулса. Прочети повече
„Аз играя себе си, доколкото е възможно да го правя“, винаги е твърдял Хари Дийн Стантън и това може би в най-голяма степен важи за последния му филм Lucky 2017 (Лъки), част от програмата на Sofia Independent Film Festival. Прочети повече
Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.
Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!
До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. Прочети повече
Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. Прочети повече
Follow