Един човек гледал кино. Исландско кино

Rams 2015

Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.

Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!

До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. (още…)

Ма Ма – история за невъзможната тъга

Ma ma 2015

Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. (още…)

Какво да гледате от SoIndependent 2015?

Бяхме там, когато преди 5 години стартира Sofia Independent Film Festival, защото ни бяха поканили. Оттогава пишем за тях – дори без покана, защото фестивалът ни харесва. Какво бихме гледали ние от програмата им тази година? (още…)

От Ротердам през живота към света

РОТЕРДАМ, 21 януари 2015 – Животът ни е с друга скорост, светът се движи с друго гориво и всичко това, което се случва – от най-малкото до най-простото – ни е най-ценно. Докато утре диша в прескачащото ни от стрес съществуване, вчера е вече много преди… Вниманието е нашата обменна монета. Спасение в света на 24/7 и в моя случай, пауза за филмово бягство към многопластовите истории на живота.

44-то издание на Международния филмов фестивал Ротердам хваща темата за 24/7-часовата икономика на безспир, в диапазон на грубо 600 заглавия, 53 световни премиери и само 12 дни. (още…)

Днес под лупа: Los insólitos peces gato – мексиканска драма без мелодрама

Los insólitos peces gato 2013

РОТЕРДАМ, 26 януари 2014 – „Wimwender-ish” беше първата ми бележка драсната в тефтера след прес-прожекцията на The Amazing Catfish 2013 (Los insólitos peces gato) – дебют на Клаудиа Сенте-Луче, включен в тематичната програма на IFFR „Светло бъдеще“.

Усещане за лекота въпреки безизходицата, за заразителна топлина – въпреки самотата, тихи гледки красиво вплетени в образите зад скромния сюжет. (още…)

Филм-фест флора в Ротердам: тигри, лъвове и палми

РОТЕРДАМ, 22 януари 2014 – Веднъж годишно Ротердам сменя кожата си. От небрежно-пъстра мултикултура се трансформира в многопластова филмова джунгла.

Нашествие от около 300 000 кино-заинтригувани създания разпръснати из централните хъбове и малките ниши на града. 43-то издание на Международния филмов фестивал Ротердам обещава да изненада тези, които с голямо сърце и широки очи приемат изкушението и скритата еуфория на независимото кино. (още…)

Победени с Оскар

 

„Победителите не ги съдят” е крилата фраза с неясен източник, но също и невярна. Времето съди всички. Просторният му хоризонт прави великаните джуджета, победителите – победени, а наградите – временни.

Вижте няколко филма, които не устояват присъдата на времето, макар да са получили Оскар за Най-добър филм. Вижте и няколко губещи, които времето прави победители. (още…)

10 неща, които научихме от SO Academy 2013

SO Academy се проведе в рамките на фестивала за независимо американско кино SO Independent (24 октомври – 3 ноември). Ние бяхме на срещата с филмовия концепт артист и илюстратор Владимир Тодоров и на презентацията на художника на визуални ефекти Любомир Христов.

Ето какво споделиха те от тяхната работа.

_______________________________________________


1. Джоан Роулинг иска артистите да рисуват героите й така, както тя ги е нарисувала в съзнанието си

Знаем, че добрият текст е в основата на хубавите филми. Но Джоан Роулинг иска повече. Авторката на поредицата за Хари Потър не оставяла концепт артистите да работят сами, докато тяхната визия за героите не съвпаднела с нейната. Така например кентавърът, според нея, е трябвало да бъде секси италиано. Художниците са го направили, за да и угодят, но „за щастие“ (според Владимир Тодоров) след това са върнали по-чудовищният образ на героя.

 

(още…)