Да обичаш Винсент

Loving Vincent 2017
Loving Vincent 2017

Синтетично-дигиталният свят ни научи, че всичко е резултат на серии от нули и единици. Поредица от натискане на копчета, изчисление на вектори, подреждане на пиксели. В този свят новина, събитие и сензация е, ако нещо е направено „на ръка“.

Ръчният труд и творчество в големите студия за анимация вече са чужди и куриозни като племе аборигени, криещи се в джунглата на Амазонка. Да правиш анимация – „като едно време“, е твърде бавно, твърде неточно, твърде скъпо и твърде човешко. (още…)

Три билборда извън града или майсторството да разказваш

Three Billboards Outside Ebbing, Missouri 2017
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri 2017

Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.

Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? (още…)

Среща с Натали Каплан

Натали Каплан, снимка: Темелко Темелков за So Independent
Натали Каплан, снимка: Темелко Темелков за So Independent

Срещнахме я точно пред кино „Одеон“, точно преди прожекцията на нейния филм…

Натали Каплан е режисьор, сценарист и продуцент в Paam Hayta Yalda. Дебютният й пълнометражен филм Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче), който беше част от програмана на SoIndependent, е дипломен проект за завършването на Tel Aviv University, департамент „Кино и телевизия“. Филмът е отличен на фестивала LifeArt в Атина. Натали е носител и на наградата „Дани Лърнър“ от студио „Ню Бояна“ за своя следващ проект.

Предишните й късометражни филми Aquarium 1999 и Gas Rush също са били част от програмата на международни фестивали. (още…)

Един филм за хората и животните… или обратното

The Zookeeper's Wife 2017
The Zookeeper’s Wife 2017

Филмът започва с кадър на две малки лъвчета, които спят гушнати до момченце на 6-7 г.

После майката на момченцето (в ролята Джесика Частейн) започва своята сутрешна обиколка из зоопарка. (още…)

ТРИ НЕЗАВИСИМИ ДЕБЮТА

Once There Was a Girl 2016
Once There Was a Girl 2016

На SоIndependent за пръв път видяхме…

Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче)

Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. (още…)

Sfashion

Sfashionposter

Sfashion 2017 е филм за жена – изпълнителен директор на модна компания в ситуация на поетапен банкрут. Това не е първият съвместен проект на режисьора Мауро Джон Капече и актрисата Корина Коронео, като двамата са и сценаристи. Заедно с композитора Индия Чайковска и оператора Джулио Бастиони те продължават своето експериментално изследване за връзката между изкуството и капитализма. (още…)

Космосът между нас

The Space between us 2017
The Space between us 2017

Филмът започна така. Телефон зарева дълго и продължително в салона. Стопанката му каза: „Шшшт…“, но той не млъкна. Тогава тя го взе в ръце, погали го по екрана и дори му заговори.

В този миг се роди Гарднър – първото бебе, родено на Марс и отгледано от учени. На 16 г. момчето за пръв път изживява земни усещания и чувства. Учи се да бъде човек от Wings of Desire 1987 (Криле на желанието) на Вим Вендерс и от земната си онлайн приятелка Тулса. (още…)

ДА СИ LUCKY ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ

Lucky 2017
Lucky 2017

„Аз играя себе си, доколкото е възможно да го правя“, винаги е твърдял Хари Дийн Стантън и това може би в най-голяма степен важи за последния му филм Lucky 2017 (Лъки), част от програмата на Sofia Independent Film Festival. (още…)

Един човек гледал кино. Исландско кино

Rams 2015

Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.

Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!

До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. (още…)

Ма Ма – история за невъзможната тъга

Ma ma 2015

Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. (още…)