Appelsinpiken

Appelsinpiken 2009

Когато напишеш “orange” в Google, излизат около 2 050 000 000 резултата за 20 секунди. Броят не е толкова впечатляващ, колкото фактът, че почти всички създават слюноотделяне за нещо приятно. Портокалов сок, портокалов дресинг, портокалов мармалад, портокалов пудинг, диета с портокалов сок, шоколадова торта с портокал, летен портокалов крем, портокалови бисквитки с парченца шоколад, ликьор от портокал, сладко от портокалови кори, мъфини с портокал и канела, етерични масла с портокал и лайка…

Такова усещане създава и филмът Orange Girl/Appelsinpiken 2009 (Портокалово момиче), който е част от фестивала за скандинавско и прибалтийски кино „Северно сияние“ (26 септември – 6 октомври, София). (още…)

Съединението прави силата

 

Кадри от: Napoli 2012, Atlantic 2011, Sevilla 2012, Pearls of the Far East 2012 - част от програмата на „Късо съединение”

 

На 1 август – демек утре, в 19.00 ч. започва „Късо съединение”, фестивалът за късометражни филми. Започването е в Дома на киното, където осем български филма от последните две години ще бъдат представени на публиката от своите режисьори. A филмите са: (още…)

Победители без Оскар

 

Не знам кой е измислил наградите, но със сигурност Холивуд ги рафинира и усъвършенства. Превръща ги в спектакъл, чиято цел е да рекламира звездите и киното. Може би единственият бизнес с повече награди е самата реклама. Ако сте в рекламата, можете да спечелите над 3000 различни награди – практически ги раздават. Затова днес те струват колкото зимбабвийски долари.

Хиперинфлацията на отличията удря и киното. Не знам защо, но тази година има не 5, а 9 номинирани филма за Оскар. Това не означава, че качеството се е повишило, а че адски много хора искат адски много да спечелят. Защото все още Оскар е Наградата – дори Нобеловите награди биват наричани „Оскарите за наука”. Сигурен съм – физиците са бесни. Има обаче хора, които са се разминали с Оскар. Несправедливо според мен:  (още…)

Северно сияние над София

От 20-ти до 30-ти септември в София можете да наблюдавате феномен наречен Северно сияние. Той е следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата на северната култура и изкуство. За да се насладите на спектакъла, гледайте на север-североизток в Дома на киното, Евро синема и Червената къща.

Ето на какво се спряхме ние:

(ако кликате върху снимките ще разберете повече)

 

Upperdog 2009 (Да захапеш кокала)

(още…)

Какво ни хареса най-много от Златен кукер?

Кадър от About killing the Pig, на Симоне Маси, Специална награда на журито

 

Вчера – ден неделя, 17 юни, лето Господне 2012-то, аз и Галя отидохме на последната прожекция с наградените заглавия от Международния фестивал на анимационния филм „Златен Кукер“. Имаше що да се види, па и го видехме. Ето трите най-хубави. (още…)

Хуан Пабло Сарамеля: Импровизацията ти дава чувството, че творишJuan Pablo Zaramella: Improvisation gives you a feeling of continuous creativity

Luminaris 2012

Избрахме да ви срещнем с Хуан Пабло Сарамеля не само заради странното му име. От 11 до 16 юни ще бъде част от журито на международния фестивал на анимационния филм „Златен Кукер“. Той е независим режисьор и аниматор от Аржентина. Работи от 16-годишен. Няма филм, който да не е награждаван. Най-известният – Luminaris 2011, e излъчван в над 55 страни и 150 града и е бил един от 10-те анимирани късометражни филми, които могат да бъдат номинирани за „Оскар“ през 2012 г.

Хуан Пабло Сарамеля ще проведе майсторски клас за аниматори и режисьори в рамките на фестивала.

Luminaris 2012

 

We chose to meet Juan Pablo Zaramella not only because of his strange name. He will be part of the jury of Golden Kuker – Sofia International Animation Festival (11 – 17 June). He is an independent director and animator from Argentina and got his first job at the age of sixteen. His short movies had won more than 100 awards. His most famous film Luminaris has screened in over than 55 countries and 150 cities and was included in the Academy Shortlist, being one of the 10 animated shorts nominated for the Oscars in February 2012.

Juan Pablo Zaramella will hold a professional Master Class in the frame of the festival. (още…)

PARADISE NOW

 

Paradise now 2005

Филмите на Близкия Изток са непривлекателни и трудно смилаеми за свикналия с нетърпеливото комерсиално кино зрител. Героите не са красиви, действието е мудно, пейзажите са потискащи. Това, което го прави важно, е неговата различност по отношение на теми и проблеми и ролята му на политически и социален инструмент. Такова е и палестинското кино. (още…)

Cairo Time 2009

 

Cairo Time 2009

 

Въпреки че е част от Цветята на Корана, Cairo Time 2009 (Пътешествие до Кайро) е по-скоро западен филм. Това, което го доближава до източното кино, е протяжното действие, състоянието на трепет, маркиращо поредица от случки, без да задълбава в нито една, приплъзващата се в бекграунд сцените арабска музика, за да напомни, че сме в Египет. (още…)

Miral 2010

Мирът не може да се постигне с война, а само с разбиране. Това е една от идеите в биографичната драма на Джулиан Шнабел – Miral 2010 (Мирал). Филмът е базиран на автобиографията на палестинската журналистка Рула Джебрал и е част от програмата на фестивала Цветята на корана 2012.

Американският режисьор представя историите на няколко жени. Жени от три различни поколения. Жени с несходен произход, образование, финансово състояние, характер, мироглед. Но жени споделящи една съдба – да са родени палестинки от Западния бряг.

Кои са те? (още…)

Късометражен ден

Най-често “блог” на български се обяснява, като “личен дневник”. Е* си! Нямаме нито един пост, който да прилича на личен дневник…

Мило дневниче, днес прекарах над 9 часа в седнало положение в офиса.

Ако седях в самолет 9 часа и 27 минути, щях да съм стигнал Ню Йорк.

Но, за да седя в самолет трябва да имам пари, а за да имам пари трябва да седя в офиса.

“Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.”

Обядвах салата от моркови.

Ооооранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…

Пеех си на ум, но сякаш и другите чуваха.

Прибрах се с такси.

Беше жълто.

Шофьорът говореше по телефона си.

Разбрах, че може би има глисти.

Сметка – 4.07 лв.

Подадох 5 лв.

Дори и не си помислих да взимам ресто. (още…)