Ако тази година има филм направен с вкус, това е. (още…)
Фотография
FollowServe in Heaven or reign in Hell
„Аз Озимандий съм и цар съм над царете! Делата мои всички със завист погледнете!“ — все още на пиедестала тез слова личат. Но друго нищо няма. Покрай тая развалина огромна голи пясъци мълчат, самотни и безжизнени, се губят във безкрая.“
Из Озимандий на Пърси Биш Шели
Ридли Скот е почитател на семейство Шели. Той се вдъхнови както от „Освободеният Прометей“ на Пърси, така и от „Франкенщайн“ на Мери. Сега идва ред на „Озимандий“. (още…)
Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното
– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес. – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден. – каза Пух.
Философията е израз на любопитството ни към света. Търсене на смисъл, чрез силата на ума. В началото сме жадували житейска мъдрост, но с времето мисленето ни става толкова заплетено, че днес не разбираме това, което ни казват модерните философи.
На изток не търсят сложен смисъл, а покой. Талантът да не мислиш за нищо. (още…)
Abstract: The Art of Design
Всичко е дизайн. Всичко! Възкликва Пол Ранд – в желанието си да подчертае важността на работата си. Неговите плакати и лога са дизайн, но също столът – на който седите, килимът – под краката ви, устройството – на което четете този текст. Всичко е дизайн. (още…)
Пътници или товар
Мейпълторп – естетическа ерекция на амбицията
През 1777 Томас Джеферсън предлага този щатски закон за Вирджиния: Който бъде намерен виновен за изнасилване, полигамия или содомия да бъде наказван. Ако е мъж, чрез кастрация; ако е жена, като се изреже дупка в носа й – не по-малка от половин инч в диаметър.
Законът не е приет.
Защото е садистичен? Не. Отхвърлен е, защото е хуманен. Джеферсън е определен като „твърде милостив“. Наказанието, което е смятано за нормално е смърт. (още…)
22 внушително дълги кадъра
В чест на немския филм Victoria 2015 (Виктория), който е в един дубъл, решихме да направим хронологична класация с едни от най-красивите, увличащи и „Боже, как са го заснели това?!” кадри. (още…)
За паралелите и гледните точки… интервю с Росина Пенчева
Росина Пенчева е фотограф. Тя предпочита да снима представленията, преди да са започнали, филмите, преди да са заснети, актьорите, преди да са гримирани. Изкуството в процес е вдъхновение и за първата й самостоятелна изложба „Работно заглавие“, 2014 г. През същата година носителят на „Пулицър“ за фотожурналистика Едуард Кийтинг я избира за участие в негов уоркшоп в София.
Последните й проекти са фото инсталацията „Паралели“ и съвместната изложба с Петринел Гочев и Рин Ямамура, посветени на 70-годишнината на ДТ „Рачо Стоянов“, Габрово. (още…)