Амбицията на Рубен Йостлунд е да прави филми, които хората да обсъждат на вечеря. Последният му филм спечели Златната палма в Кан и загуби Оскар в категория Чуждестранен филм.
Да го обсъдим. (още…)
Черна комедия
FollowАз, Тоня
„Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик и Тоя и Оня и Еди-кой си… който бях някога – всъщност до неотдавна – познат на приятелите и роднините и близките си като „Клавдий идиота“, или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот…“*
…са уводните думи на романа „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс, по който BBC прави едноименния сериал. Сега режисьорът Крейг Гилеспи и сценаристът Стивън Роджърс ни предлагат друга странна история – тази на Тоня Хардинг, лошото момиче на фигурното пързаляне. (още…)
Три билборда извън града или майсторството да разказваш
Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.
Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? (още…)
Спомени за Мацуко
Историята започва с младия Шо, който отегчено гледа отегчената си приятелка, която му казва, че къса с него, защото е отегчителен и не прави нищо за нея. Преди поне е бил готин, защото е имал група, но сега няма и това. На заден план – на малък телевизор, върви мелодрама, в която главният герой се самоубива като се хвърля в океана. (още…)
Трите най-добри филма на Кевин Смит
Какво става с Кевин Смит? Бърза проверка показва, че има нов филм – Yoga Hosers 2016, в който една от главните роли е за дъщеря му Харли Куин. Освен, че е пример за непотизъм филмът е унищожен от критиците, които са имали шанс да го гледат в началото на годината.
Трейлърът ме убеди, че аз няма да го критикувам, защото няма да го гледам. (още…)
Един човек гледал кино. Исландско кино
Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.
Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!
До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. (още…)