Тази година най-добрата актриса няма да получи Оскар

Christine 2016
Christine 2016

Винаги има сърдити, когато се раздават награди. Тази година някои са недоволни, че Silence 2016 (Тишина) не е номиниран за Оскар в категория Най-добър филм. Други протестират за Sully 2016 (Съли). Трети настояват за Deadpool 2016 (Дедпул).

Аз се сърдя за едно. Аз се сърдя за нея.  (още…)

Най-добрите документални филми от 2016

Eat That Question: Frank Zappa in His Own Words 2016
Eat That Question: Frank Zappa in His Own Words 2016

Знаете ли, че едва 6% от американците имат „голямо доверие“ в медиите. Хората са скептични към септичния труд на журналистите. Потребителите все още търсят: честност, балансираност, точност и изчерпателност, когато търсят информация. Неща, които отсъстват в масовите медии – масово.

Забелязах, че същото се случва с документалистиката. (още…)

Hacksaw Ridge – Среща със страданието

Hacksaw Ridge 2016
Hacksaw Ridge 2016

Господ е мълчание. Тихо е, когато се молиш. Тихо е, когато вали сняг и когато нощта отстъпва на деня. Тихо е, след моменти на насилие.

Последният филм на Мел Гибсън също ще ви смълчи. (още…)

Изсвири ми нещо, Майлс

Miles Ahead 2015
Miles Ahead 2015

Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.

Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. (още…)

84 Charing Cross Road

84 Charing Cross Road
84 Charing Cross Road

Двойно ревю: един филм, гледан от двама души, които независимо един от друг пишат (кратко) за него. Поне този филм го заслужава.

Rozix: Един английски филм за четене

Попаднах на чудесен английски филм от 1987 г. с Антъни Хопкинс, Ан Банкрофт и Джуди Денч – „Чаринг крос роуд 84“.

Очарователна история, която днес на мнозина би се сторила ужасно демоде. (още…)

Никой не иска нощта

Nobody Wants The Night 2015
Nobody Wants The Night 2015

Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм. (още…)

Ейми

Amy 2015

„Защо гледам филм за поредния алкохолик – наркоман, който се самоунищожава, докато егоистично жадува за вниманието ни” – е нещо, което си помислих в средата.

Сигурно по-добрите хора от мен са си помислили други неща: „О, горкичката, колко трудно й е било. Толкова я харесвах. Любима, любима”. Емотиконче „сърце”. Може и сълза да са пуснали. (още…)