Умора

Сигурно дори собствените й родители не са можели да проумеят красотата й и причината, поради която се е случило да се роди точно в тяхното семейство. Бедните фермери от Северна Каролина, притиснати от хронична липса на пари и непрестанни харчове по седемте си деца, едва ли са имали време да обърнат внимание на най-малкото от тях, заченато по погрешка и родено навръх коледните празници.

Но когато навършва 18 години, Ава Гарднър вече е толкова красива, че дори и слепците се обръщат след нея. Дали е наследила зелените си очи от шотландско-ирландската кръв на майка си или пък от полуиндианското потекло на баща си, е трудно да се каже. Едно е сигурно – такова съвършенство рядко се среща. Господ определено е разполагал с доста свободно време през ония девет месеца от бременността на Моли Гарднър, защото бебето, което се появява в резултат на усилията му, успява да смае света.

И скоро светът се влюбва в Ава, не може да се насити на Ава и нейното до болка красиво лице – една красота, опияняваща като алкохол, едновременно сладка и горчива, препоръчителна в умерени количества, но убийствена в прекомерни дози. Когато човек гледа Ава Гарднър на снимки или пък в някой от многобройните й филми, чувството на възхищение често се смесва с умора – в началото едва доловима, настанила се в основата на гръбнака лека тръпка, която постепенно обхваща всички мускули и предизвиква блажено състояние на леност от онази лятна, следобедна, мъркаща като охранена котка леност на презадоволения, преял с красота човек.

Да гледаш Ава Гарднър е същото като да се наслаждаваш на разкошен златен пръстен с диамант – пленителна гледка, но изморяваща погледа с прекомерно силния си блясък. Ава е рядък скъпоценен камък, който не бива да се съзерцава твърде дълго – в противен случай може да предизвика ослепяване, така както продължителната употреба на алкохол може да причини цироза.

Метро Голдуин Майер, холивудското студио, прочуто с това, че колекционира най-блестящите диаманти в кино индустрията, не пропуска случая да се сдобие с новото бижу от затънтената американска провинция. От този момент нататък младата старлетка поема по криволичещия, осветен от прожекторите път на славата . . . и умората. Защото не след дълго тя се уморява от собствената си красота. Красотата, обаче, не е скъпо бижу, което можеш да захвърлиш, когато ти омръзне. Проумявайки тази истина, Ава Гарднър сякаш още повече се уморява – вероятно защото разбира, че няма измъкване.

Отвратена от безупречното си лице, надничащо от афиши, вестници, списания и задимени киносалони, Ава започва да злоупотребява с алкохол и мъже. А мъжете са най-страстните колекционери на скъпи бижута . . . Актьорът Мики Рууни, джаз музикантът Арти Шоу, легендарният любовник Франк Синатра и дори самият Ърнест Хемингуей са само част от желаещите да я притежават в елитните си колекции.
Тя не се задържа дълго при нито един от тях, предпочитайки да носи проклятието на красотата и известността сама. Магнетичните й зелени очи ще си останат завинаги неповторими, защото Ава няма деца, които да ги наследят. Във филма “Нощта на игуаната” играе ролята на уморена от живота жена на средна възраст. Лицето й вече е белязано от старостта, но красотата й си остава непокътната. Очевидно за красотата не съществува умора.

Ава умира в Лондон през 1990г. от пневмония. Тя е на 67г. Последните й думи преди да издъхне били: “Уморена съм”. Ако е вярно, че красотата е тленна, както са тленни и телата, на Ава й предстои най-дългата почивка.