Запознайте се с човека, който рисува филмите

Законът го познава, като Льоик Зимерман. За света на специалните ефекти, социалните мрежи и феновете той е: e338 – илюстратор, отговорен художник на персонажи, концептуален артист и CG майстор с вкус към изящните изкуства.

Добавя, че е приличен готвач, че сам си е построил японска градина, както и половината от апартамента си във Франция. В общи линии е негоден за всичко останало. Сега работи върху предстоящата му самостоятелна изложба в Лос Анджелис, което е вълнуващо и времеотнемащо, и забавно, и изтощително. Ходи и на работа, ръководи проектите по филма Thor, режисьор е Кенет Брана, а премиерата е през 2011.

Prozekcia: Живял си и си работил на различни места – Франция, Германия, Италия, а сега си в САЩ, постоянно се движиш и променяш – страх те е, че ще пуснеш корени ли?

e338: Напоследък съм статичен. Наистина работих в Италия – цели 7 месеца, беше забавно, беше ми за първи път. После подскачах напред-назад за фриленсър проекти и майсторски класове. Сега съм в САЩ, задържах се изненадващо дълго. Опитвам се да пусна корени, купих си къща във Франция – за всеки случай, ако Калифорния вземе та изчезне в океана.

P: Ти си отговорен художник на персонажи за Luma Pictures. Те стоят зад: Underworld 2003, Apocalypto 2006, Harry Potter, The Book of Eli 2010, няколко филма на братята Коен… Кои са интересните и вълнуващи проекти по които си работил?

e338: След време (2-3 седмици макс), се научаваш да ги мразиш всичките. Обичам братята Коен. Един ден минаха на 2 метра от бюрото ми и аз… тотално се спекох. Обикновено нямам много работа по техните филми. Въпреки че в момента работя малки нещица по новия им проект True Grit (в постпродукция), концепти и матпейнтинг. Сладка работа.

P: Като сме на филмова тема…според теб Батман трябва ли да убива лошите?

e338: Трябва, сигурно ще се почувства по-добре. Но после… ще може ли да продължи да бъде Батман?

P: Нека ти дам класическата дилема за Трилогията от филмите на Кевин Смит: Star Wars vs. The Lord of the Rings – какво избираш?

e338: Fuck Star Wars.

P: Имаш серия от портрети на твои любими актьори. Този на Винсънт Гало е невероятен, както и Филип Сиймор Хофман. Рисуваш ли нови?

e338: Радвам се, че ти харесват. Имам голям списък и се надявам до месец-два да се върна към него. Ще направя гигантски портрет на Джеймс Гандолфини, Стийв Маккуин и още една дузина портрети на Скарлет… но може би първо ще направя Джим Джармуш. Начинът, по който работя ще се промени, защото експериментите ми с традиционни медии в комбинация с дигитални показват, че възможностите са неограничени.

P: Спомням си, момента в който чух за смъртта на Денис Хопър. Първата ми реакция не беше мъка, а изненада. Изненадах се, че е смъртен. Той имаше ръбатия, корав вид на човек, който може да срита задника дори на смъртта. Какво чувстваше, когато работеше по портрета му?

e338: Мислех си: „О, капитане, мой капитане” (поема на Уолт Уитман)… Той беше духовен баща.

P: Очевидно е, че обичаш киното, а другите визуални форми? Направил си една от корицата на Silent Hill – обичаш ли комикси? Играеш ли електронни игри?

e338: Да бе, харесвам комиксите, манга също, а и някои европейски неща. Аз съм спорадичен четец, привързан към няколко култови автора. Не играя електронни игри, но от време на време работя по някои от тях. Основно обичам музика и филми.

P: Понякога, когато ми е тъпо си свирукам. Това подлудява кучето на съседа. Какво правиш ти, когато ти е гадно?

e338: Готино. Аз откачам, защото мразя да ми е кофти. Опитите ми да се справя с подобни настроения винаги жалко се провалят.

P: А сега два въпроса от българския ти фен Данаил Ников. Той е човекът, който ни запали за това интервю. Той пита: Работиш в аналогова и дигитална среда – коя от двете ти дава най-добрите средства да се изразиш? В коя духът ти се чувства свободен?

e338: Здрасти, Данаил. Явно си човек с вкус. Наскоро се върнах към аналоговата среда, бях я забравил от години, като изключим драскането върху салфетки. Аналоговият подход е пространствен, физически, можеш да уловиш момента. Това ми помага да си почина от лабораторния аспект на дигиталното, дава ми известна свобода и място за импровизация.
Когато обаче говорим за творчество – дигиталното е моят свят. Възможностите са безкрайни. Хаос и контрол на едно място, слоеве, стъпки назад, различни варианти. По дяволите, обичам го.

P: Вторият въпрос е: В проекти, като The Tattoo и Wild 338 използваш собственото си лице и тяло – защо? Правиш го, за да усъвършенстваш техниката си или е форма на себепознаване?

e338: The tattoo project е пример за склонността ми да опитвам да убия два заека с един куршум. Така се мотивирам, a и се справям с разочарованието, когато се проваля.
Исках да си направя татуировка. Беше време да спра да говоря и да го направя. Реших, че мога да използвам познанието си в създаването на цифрови двойници. По това време работех по играта Heavy Rain за PS3. Реших да си направя собствен двойник, за да мога да експериментирам с различни татуси. Сработи много добре и сега си имам собствена татуировка, която е точно копие на цифровата. После реших да развия визията, за да си я сложа в портфолиото. Така си намерих работата в Luma.

„Дивата” визия е просто начин да отпразнувам преместването си в САЩ. Мисля, че остана незабелязана, беше публикувана само веднъж в DAM (UK). А може би просто съм нарцистично копеле…

P: И в края e338, кои са любимите ти филми?

The Thin Red Line 1998

Apocalypse Now 1979

The Beat That My Heart Skipped 2005

The Departed 2006

King Kong

The Royal Tenenbaums 2001

Ghost Dog: The Way of the Samurai 1999 (и всичко друго на Джармуш)

A History of Violence 2005

Barton Fink 1991

2046 /2004

Вижте още от портфолиото на е338 ; Място за приятели: facebook

He adds that he’s a decent cook, that he had built his own “Japanese-inspired” garden and half of his apartment in France. And he sucks at basically everything else. Recently he’s been working on his upcoming solo exhibition in LA programmed for the end of the month. That’s quite exciting. And time consuming. And Fun. And exhausting. At work he’s busy doing concepts and supervision on Thor (2011), directed by Kenneth Branagh.

Prozekcia: You lived, and worked in a score of places – France, Italy, Germany, USA… you are a true rolling stone. Are you afraid that you will “gather a moss“ if you stop moving, and changing?

e338: I’m as mobile as a stone for sure, but not a rolling one. Indeed I went to work in Italy for 7 months – fun – and it was a first. Then it was mostly “jumps” in other countries for quick freelance stuff or master-classes. Now the US, yep, where I’ve stayed surprisingly long in fact.

I gathered moss. Got myself a house in France, in case California disappears in the ocean.

P: You are a concept artist for Luma Pictures. They’ve created the look of many cool films – Underworld, Apocalypto, Harry Potter, The Book of Eli, and a bunch of Coen brothers films. Which were the most interesting, and exhilarating movie projects you worked on?

e338: After a while (2, 3 weeks max), you learn to hate them all. I love the Cohens and kinda froze the day I saw them walking 2 m away from my desk. But there’s usually not much to do for me in their movies, although for True Grit (curently in production) I work on tiny little things from concepts to matte paintings. Nice.

P: While we are on the movie theme – should Batman kill the bad guys?

e338: He should, he’d probably feel better. But then… Would he still have what it takes to be the Batman?

P: Let me give you the Trilogy dilemma from Kevin Smith’s films. Star Wars vs. The Lord of the Rings – what’s your pick? We respect you no matter what your answer is but choose wisely.

e338: Fuck Star Wars.

P: You have a whole series of portraits of your favorite actors. The Vincent Gallo one is incredible as well as Philip Seymour Hoffman. Are you making a new one?

e338: Glad you like them. Yeah, I still have a bunch of those to do and I guess I’ll be back to them in a month or two. There’s gonna be a giant Gandolfini , Cronenberg, Steeve mc Queen, maybe another dozen of portraits of Scarlett, … But the first one might actually be Jim Jarmusch. All that stuff is about to change as my recent and current experimentations with traditional medias combined with digital seem to open to endless options.

P: I remember the moment when I heard the news of Dennis Hopper’s death. My first feeling was not sadness but a surprise that he is mortal. He had this edgy, cool look of а person that can kick Death in the ass. What were your feelings while you were painting his portrait?

e338: I thought “captain oh my captain”… One of those spiritual fathers.

P: It is obvious that you love films what about other visual forms…You actually made a cover of Silent Hill – Do you like comics? … Do you play videogames?

e338: I like Comics, yep, few mangas as well, european stuff. A casual reader, attached to a bunch of cult authors. I don’t play video games but work on them occasionally. It’s mostly movies and music.

P: Sometimes when I’m feeling down, I like to whistle. It makes the neighbor’s dog totally mad. What you do when you are feeling down?

e338: Err… First I freak out since I hate that feeling . My attempts to overrun it always miserably fail and I end up spending hours in front of some series to kill my spleen.

P: And now a question or rather two from your Bulgarian fan Danail Nikov who inspired us for this interview. He is a 3D aficionado so he asks: You are working in digital and analog medium – which one of the two gives you the best ways and means to express yourself creatively? In which one your spirit feels free?

e338: Hi Danail. You have to be a man of taste.

I recently got back to analog for the first time in years (beyond drawing on napkins). Analog is more of a spatial, gestural, physical approach for me. It’s kind of a relief from the rat-lab aspect of the whole digital thing and there’s definitely a certain freedom and randomness to it.

Then, when it comes to creativity, it’s digital. Possibilities are endless. Chaos and control are things you can trigger at your ease after a while ; layers, undos, multiples takes on one work. Damn I like all that.

P: And the second question is: In works like The Tattoo project, and Wild 338 you are using your own face and body – why? Do you do it to master your technique or it’s a form of self exploration?

e338: The tattoo project was a good example of my tendency to try to hit 2 birds with one stone as often as possible ; it gives me motivation in my involvement and helps with the disappointment when one fails.

First, I wanted a tattoo. It was about time to do it, or time to stop talking about it. I thought I could use my knowledge on digital doubles (at that time I was working for Heavy Rain/PS3) to create one of myself that I could use to design and experiment with the tattoo. It worked pretty well on the tattoo side and now I have the design on me for real, via an unfold of the digital one (talking to the 3d geeks reading this, apologizing for the others) and the match was quite close. I improved it since, on new pieces.

Then I decided to push the render, work on a fancy hires version of it and use it to communicate on my freelance work via forums and such. It got me my gig at Luma.

The “wild” one was simply to celebrate my move to the US. I believe it was a flop apart from one publication in DAM (UK).

Or I’m simply a narcissistic fuck, …

P: And at the end: e338, what are your favorite films?

The Thin Red Line 1998Apocalypse Now 1979The Beat That My Heart Skipped 2005The Departed 2006

King Kong

The Royal Tenenbaums 2001

Ghost Dog: The Way of the Samurai 1999 (and everything else by Jarmusch)

A History of Violence 2005

Barton Fink 1991

2046 /2004

See more of е338’s work ; Enter this place for friends

One thought to “Запознайте се с човека, който рисува филмите”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *