10 неща, които мразя в теб

Внимание!

Този пост не е за вас: ако любимата ви актриса за всички времена е Мег Райън, ако обичате малки порцеланови фигурки, чешми със златни кранчета и кожа на зебра просната на земята, ако последният подарък, който направихте  е книга на Хорхе Букай с посвещение: „без претенции за оригиналност”, ако използвате често думите: „фън шуй”, „аура” и „абсолютно” и ако еротичната ви фантазия включва червена роза и мъж на име Паулу.

„10 неща, които мразя в теб”. Имаше такъв филм – не съм го гледал. Романтичен е. С което не казвам, че всички романтични филми са отвратителни. Повечето са. Защо? Моят прост отговор – защото ти скапват мозъка като го пълнят с нереалистични очаквания.

Жените – в тези филми нямат косми, нямат бръчки, повечето даже нямат пори. Ядат като разпрани – без видими последствия, а за всички ментсруацията е непознат феномен. Не се разболяват. Ако се разболеят, като Мег Райън в You’ve got mail 1998 (Имате поща), болестта изчезва три секунди преди целувката. Някога имали ли сте хрема?

Мъжът – той винаги избухва в романтичен монолог пред жената. Това става, след като заедно са мерили дрехи под звуците на весела музика. Той винаги се появява на свадбата с непоходящия, за да я спре. Десет години живях до голям ресторант. Знам, че реалистичната развръзка е или цигански оркестър, или масов побой, защото някой вече е спал с булката.

Сексът – винаги е перфектен. От първи опит. И е чист. Не говорим за хламидии… Да вземем секс сцената между Шарън Стоун и Ричард Гиър в Intersection 1994 (Точка на пресичане). Бърза и припряна сцена, а накрая Шарън просто си изтупва роклята и се връща на коктейла в съседната стая. Ричард остава в перефктно изгладен костюм. Без да сме вулгарни, но сексът оставя следи. За повече информация пишете на: billclinton@stains.com

Връзките – те винаги са между два противоположни характера. Тя е хуманитарист и вегетарианец, той математик – месар, който задължително се отказва от месото. Тя е от настоящето, той от миналото, те се карат, късат, но след това всичко се нарежда. Истината – 90% от връзките, които са прекъснати са обречени да умрат. Ако някой вярва в обратното, да си намери висок мост и веднага да скочи от там.

Животът – е поредица от щастливи съвпадения, което прави моралните дилеми и избор напълно излишни. Може би е така, но във филмите е знак за слаб сценарий. Тя върви по улицата – той е в края й. Той посяга към книга – тя вече я държи. Те се блъсват на ъгъла, той я залива с врящо кафе, тя… се влюбва.

Романтиката – механиката на създаването на тези филми няма нищо общо с нея. Почти всички скъпи филми в Холивуд се тестват, но романтичните комедии са перилните прахове на индустрията. Филмът се заснема и монтира, показва се пред фокус група от домакини, секретарки и обикновени потребителки. Ако те решат, че Джулия Робъртс не им харесва и трябва да се извини на Камерън Диас в края – точно това се случва! Историята се пренаписва, донаглася и дозаснема, за да пасва на вкуса на фокус групата.

Джулия Робъртс – всеки път тя играе едно и също нещо – себе си. Вече над 40 филма. Мамка му, Джулия Робъртс играеше Джулия Робъртс в Ocean’s Twelve! Няма нищо по-досадно, блудкаво и репетативно от нея. Освен Мег Райън.

Хуморът – романтичните комедии са всичко друго, освен комедии.

Чувствата – в  писмо, до своя интимен приятел лорд Алфред Дъглас, Оскар Уайлд пише: Сантименталист е човек, който иска да има лукса на емоцията, но без да се налага да плаща за него. Чувствата в повече от тези филми са декоративни. Великолепен пример е този трейлър.

Eat Pray Love 2010 (Яж моли се и обичай) е смесица от туристически гайд и готварско предаване, която има емоционалната амплитуда на банкова реклама. Синтетично, неискрено и бездуховно търсене на душа. Морийн Калахън в New York Post подчертава тревожния аспект на книгата, по която е направен този филм: „най-лошото от западното фетишизиране на източната мисъл и култура”. Ако сте богата, бяла жена в депресия, избягайте на Изток – там малки, бедни, кафяви хора ви чакат изпълнени с отговори и мъдрост. Резултатът е хубавичка глупотевинка, която извинява отварянето на още една бутилка вино. Истината е, че всеки един от тези бедни кафяви хора би заменил едно от 10-те си деца, за да е на ваше място.

Диалозите – ето ви един за край, защото ми е пресен.

Възрастен мъж към млад, атлетичен мъж с порцеланова усмивка: Харесваш Джеси, нали?
Младият мъж: Хм…тя си има приятел…
Възрастният мъж: Виж, има жени, които са като… като Порше – заслужават си. Да си представим, че си в автосалон и там е последното хубаво, лъскаво Порше. До него стои човек с извадена пачка и го иска, но и ти го искаш. Това, което ще ти кажа е, че Поршето не е негово, докато не видиш, че си тръгва с него. Джеси е Порше.
Младият мъж: Хм… така е….

От нищото влиза Джеси, тя е руса и с наивна усмивка, носи кашон с книги, които очевидно не е чела. Започва диалог, който доказва, че тя е Порше или нещо друго от инертен материал.