Бях дете във време, когато шоколадовите яйца и десертчетата Mars се купуваха с долари от Кореком. Долари нямаше. Имаше банани – за Нова година. Чипсът беше 5 стотинки и се казваше „пържени картофи”. Всички деца бяха абонирани за съветски списания, беряха шипки, обещаваха, декламираха, маршируваха. Пишеха се съчинения – веднъж на срок те можеха да са свободни.
В този свят изборът на комикси беше малък.
Pif – разказваше за антропоморфично, кафеникаво-жълто куче на име Пиф и черно-белият му приятел – котката Еркюл. Тази садо-мазохистична двойка, рожба на Френската комунистическа партия, обитаваше шарен, вносен свят, който привличаше.
От Pif тръгнаха други комикси. Pifou бе за малко, оранжево помиярче, резултат от междувидов секс между Пиф и тиква. А Rahan бе серия за интелигентен праисторически човек – качеството на рисунките бе изненадващо добро. За историята не съм сигурен, защото всички тези комикси бяха на френски и позволяваха свободна интерпретация на картинките.
Имаше и “Дъга”. Светът спираше да се върти, когато новият брой кацаше в ръцете ми. “Дъга” беше мешавица от митология, фолкор, класика, фантастика и научнопопулярна литература. Само в “Дъга” можеше да видиш гори пълни с динозаври, българска нинджа, планети тъпкани с диско прически. Само “Дъга” можеше да те научи критически важни неща за всеки 9 годишен – как да правиш фокуси с карти, как да накараш нож да левитира, как да дресираш маймуна и разбира се – как да отглеждаш кактус.
После дойде Денят и “Дъга” умря.
Но по телевизията започна анимационен филм, който с една дума – беше “страшен”. Всичко – от готическия вид на анимацията, през героите, историите, диалозите и музиката беше такова, каквото трябва да бъде. Дори и днес “Batman” (1992–1995) е една от най-добрите анимации правени някога. Станах фен. Почитател на мъж облечен в гумен костюм, който се самонаказва чрез самоубийствени мисии срещу организираната престъпност и психотични ентусиасти с грим.
Това беше отдавна. Но преди две години детето в мен се събуди. Сега то има кредитна карта и достъп до Amazon. А там го чака каталог от 328 467 заглавия, под ключова дума “комикс” и още 91 597 заглавия, под ключова дума “графична новела” (graphic novel).
Не знам как са се родили комиксите. Сигурен съм, че академично фиксираните могат да ги свържат с древен Египет или скалните рисунки в Магура. Казват, че първият комикс автор е Уилям Блейк. Може и той да е. Това, което знам е, че ги харесвам.
Комиксите, а не “графичните новели”. Виждате ли, за някои има разлика между двете. Те ще ви кажат, че графичната новела е по-дълга и по-сложна история – с ясно начало, средна част и край – тя е роман в рисунки. За мен този термин е маркетинг измислица, която означава “скъп комикс”. Това са тежки, лакирани комикси, които се стараят повече от нужното. “Графична новела” е евфемизъм създаден, за да се избегне срама от това, да ви хванат с комикс в ръка. Сякаш, ако наречеш порно звезда – “професионалист от индустрията за възрастни” или убит войник – “фатално ранен”, това променя нещо…
…ОК, истината е, че променя.
Обичам комикси. В бъдеще ще ви представя някои от най-добрите, най-лошите и странните филми родени от разкази в картинки. Ще бъдете изненадани.
One thought to “Комиксите и аз ”