13-те най-добри черно-бели филма от ерата на цветното кино

 

Навън е прекрасен монохромен ден. Снегът е затрупал цветните боклуци, черни точици пъплят в преспите, устремени към мимолетните си цели. А ние решаваме първият ни пост за 2011 да е „класически”.

Преди черно-бялата лента да стане класически избор, тя е била единствена възможност. Днес – в ерата на цветовете – все още има режисьори, които предпочитат поне веднъж да се възползват от необяснимата сила на светлината, композицията, черното и бялото. Това са 13-те най-добри според нас.

Raging Bull 1980 (Разяреният бик)

Мартин Скорсезе и кинематографът Майкъл Чапман избират да снимат в черно и бяло по две причини. Първо, за да предадат по-добре духа на времето. Историята за темпераментния боксьор Джейк Ламота (Робърт Де Ниро) се развива през ’40-те години на 20 век. Второ, за да избегнат сравнения с Rocky 1976 (Роки).

Скорсезе е недоволен от еднаквостта на подобни филми. Те винаги показват какво се случва на ринга от гледната точка на публиката. Затова той вкарва камерата вътре – в центъра на бруталността и драмата. Всичко е истинско, даже шамарите, които отнася Джо Пеши. Филмът има 8 номинации за Оскар, печели за Най-добър монтаж и Най-добър актьор в главна роля.

Schindler’s List 1993 (Списъкът на Шиндлер)

Стивън Спилбърг използва за основа книгата Schindler’s Ark. Австралийският писател Томас Кенели изследва живота и делото на Оскар Шиндлер –  германец, който спасява над 1000 евреи от концентрационните лагери през Втората световна война. Режисьорът избира да направи най-скъпия черно-бял филм за всички времена, за да предаде настроението характерно за германския експресионизъм през ’20-те и ’30-те години на 20 век. Спомням си, че имаше две цветни петна – пламъкът на една свещ и палтото на малко момиче.

Това е шедьовър, поне до мига, когато Спилбър решава да прелее жанровете. Не знам дали ще се съгласите с мен, но в края филмът става цветна квази-документалистика. Зрителите виждат част от истинските хора, описани във филма, събрани до гроба на главния герой. Сцената е толкова излишна, насилена, сантиментална и неканена, че разваля първите 190 минути. Въпреки това… филмът има 12 номинации за Оскар и печели 7 – Най-добър: Филм, Кинематография, Монтаж, Арт дирекция, Музика, Адаптиран сценарий и Режисьор.

Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb 1964

На български заглавието е още по-дълго: Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба. Филмът започва живота си в главата на Стенли Кубрик като трилър, базиран на книгата за студената война Red Alert (Тревога) на Питър Джордж. Но когато поглежда сценария, който е написал, Кубрик решава, че ще снима сатира.

Не само заглавието е голямо. Кубрик убеждава студиото да плати огромен за времето си хонорар – 1 милион долара на Питър Селърс. Той от своя страна изпълнява три роли, а почти всички негови реплики са импровизация. Може би една от малкото интелигентни американски комедии. 4 номинации за Оскар.

Manhattan 1979 (Манхатън)
Най-красивият филм на Уди Алън. Комедия, чийто фон е Ню Йорк – такъв, какъвто си го спомня Уди от детските си години. Според него това е най-слабият му филм. Толкова слаб, че режисьорът предлага да направи друг филм – безплатно, ако студиото спре Manhattan.

2 номинации за Оскар – включително Най-добър оригинален сценарий за Уди Алън.

Good Night, and Good Luck 2005 (Лека нощ и късмет)

Повечето хора мислят, че това е режисьорският дебют на Джордж Клуни. Грешат.

Клуни разказва за сблъсъка между Едуард Р. Мъроу, американски радио и ТВ журналист и сенатор Джоузеф Макарти. Един разказ за истината, смелостта и съвестта във време на лъжа, страх и безпринципност. Думите са въздействащи, музиката – прекрасна. 6 номинации за Оскар.

The Man Who Wasn’t There 2001

Това е малко популярен филм на братята Коен. Чудим се – защо?!

Били Боб Торнтън е мълчалив бръснар с фикс идея – да се махне от бръснарницата, жена си, града и цялата черно-бялост около него. Следват изневери, изнудване, бой, убийство и устните на Скарлет Йохансон. Филм ноар, който заслужава 2 часа от живота ви. Номинация за Оскар в категория Кинематография.

Clerks 1994 (Продавачи)

Повечето филми в нашата класация са заснети цветно, след което в постпродукция са станали монохромни. Този филм е различен. Черно-бял е, защото е финансиран изцяло от режисьора… с феноменалната сума от 26 800 долара. Парите са набрани от продажбата на личната му колекция комикси и лимита на всичките му кредитни карти.

Кевин Смит снима на работното си място – квартална бакалия, а монтира в съседната видеотека. Clerks е за един ден от живота на Данте и Рандал… продавачи… в квартална бакалия… и видеотека. Номинации за Оскар – 0. Ако не сте го гледали, сте загубеняци.

Ed Wood 1994 (Ед Ууд)

Е култов филм. Рядко, но на място използваме това словосъчетание. Едуард Дейвис Ууд младши (1924 – 1978) е американски сценарист, режисьор, продуцент, актьор, писател и редактор, който често изпълнявал тези функции едновременно. Според мнозинството Ед (Джони Деп) е най-некадърния режисьор за всички времена. Според Ед, това няма значение.

Когато Тим Бъртън съобщава на Columbia Pictures, че иска да снима черно-бял филм – студиото категорично отказва. Според Бъртън това няма значение, затова се мести в Disney и прави това, което иска. Филмът печели 2 награди Оскар.

The Elephant Man 1980 (Човекът слон)

Филмът следва покъртителната биография на Джоузеф Мерик, англичанин, станал популярен по света като „Човекът-слон“.

Дебютен студиен проект за Дейвид Линч. Той снима в черно и бяло, за да придаде автентичност на трагедията, която се развива във викторианска Англия. Джон Хърт се превъплъщава в Мерик. Антъни Хопкинс е милосърдният доктор Фредерик Тривс. 8 номинации за Оскар.

Das weisse Band 2009 (Бялата лента)

Спечели Златна палма в Кан, но загуби Оскар. С право. Филмът е заснет по немски – стриктно, чисто, подтискащо. Режисьорът Михаел Ханеке прави изследване за генезиса на злото в душата на народопоселението.

Липсата на цветове и монотонността, с която говори главният герой, допълнително угнетяват историята за малко германско селце, споходено от необясними, но жестоки инциденти. Ако беше жив, Карл Попър щеше да обикне този филм. Великолепна илюстрация на затвореното общество такова, каквото го описва – общество биологически организъм – примитивно, колективно, деспотично, подчинено на магически сили и табута.

Pi 1998 (Кодът Пи)

Преди Requiem for a Dream 2000 (Реквием за една мечта), The Wrestler 2008 (Кечистът) и Black Swan 2010 (Черният лебед) Дарън Аронофски направи скромен и евтин (кетърингът за актьорите е приготвян от майката на режисьора) филм за гениален математик, който търси формула, която да обяснява всичко.

Филмът няма номинация за Оскар, но какво от това.

Sin City 2005 (Град на греха)

Франк Милър и Роберто Родригес дигитализират (това истинска дума ли е?) части от едноименната комикс поредица, създадена от Милър. Филмът проследява 4 отделни истории с Мики Рурк, Брус Уилис, Клайв Оуен и Бенисио Дел Торо. А една от сцените – между Оуен и Дел Торо, е режисирана от Куентин Тарантино.

Формата на този дигитален филм ноар убива напълно функцията и апетитът ви. Сцените на насилие накараха няколко двойки да си изнижат припряно от салона. Някои от мъжете мрънкаха, други бяха мълчаливи, но всички си тръгнаха. В стила на филма: Има женствени мъже, има женчовци и има такива, които живеят под чехъл. Съжалявам ви.

Angel-A 2005 (Анжела-А)

Е много любим на Теменуга. Режисьор е Люк Бесон и това, което той създава е красиво, поетично, поразително. Андре е малък (буквално и преносно) измамник, който дължи пари на цял Париж. Изходът е ясен. Андре решава да се удави в Сена. Но тогава и точно там той среща високо, красиво и неземно (буквално и преносно) момиче…

Ако желаете и все още не сте, можете да прочетете интервюто ни с човек обречен на черното и бялото – Франк Маршал.