Петък, 28 януари
Днес гледах Ta’m e guilass 1997 (Вкусът на черешата). Загадъчен мъж на средна възраст обикаля спечен, прашен и отчайващ пейзаж. Оглежда се. Търси. От време на време спира кафявия си джип, за да поговори с някой от мъжете покрай пътя. И те са сухи и обрулени като земята, единствената им украса са гъстите черни мустаци.
Мъжът заговаря един-двама. Опитва се да ги примами в колата, предлага им “една работа”, обещава им много пари. Някои тихо отказват, други го отпращат със свити юмруци. Мъжът качва на автостоп войниче, което бърза да се прибере в казармата – в шест часа е наряд. Момчето е стеснително, мъжът странен. Кой е той? Какво иска? Какво търси?
Колата напуска границите на града. Страхът завладява войничето, то иска да слезе. Мъжът му казва, че всичко ще бъде наред. Колата се катери нагоре, после спира до дърво покрай пътя. Мъжът излиза от колата и се разкрива. Това е господин Бадии, той иска да ви даде 200 000, ако му помогнете да се самоубие. Не трябва да правите почти нищо. Той сам ще се отрови и сам ще легне в гроба, който предвидливо си е изкопал. Трябва единствено да се уверите, че е мъртъв и да хвърлите 20 лопати пръст отгоре.
Войничето побягва обратно по хълма.
Филмът на Аббас Киаростами е носител на Златна палма от фестивала в Кан, което няма да ме спре да кажа, че след първите десетина минути става твърде бавен за вкуса ми. Действието се точи като притча. И когато става почти непоносимо, героят намира някой, който да му помогне. Скромен препаратор на животни приема без страх.
Няма да ви кажа какъв е края, но е смайващо!