
Много ми се спи, но обещах на Нуша да напиша няколко думи за филма, така че няма измъкване.
Едно уточнение – спи ми се, защото е 2 ч., а аз току-що се връщам от кино.
Гледахме „Елвис и Мадона” на бразилския режисьор Марсело Лафит – обявен начален час на прожекцията – 23.00 ч. Още като влизахме с Дора и Нуша в Дома на киното им казах: „момичета, имам лошо предчувствие” … А аз по принцип от малка предчувствУвам ли нещо, то винаги нещо се случвУва. Така и стана …
Тъкмо заехме местата си в залата, дивейки се на многобройната публика предвид тъй късния все пак час, когато един любезен господин с вид на фестивален служител излезе пред белия екран и обяви, че поради технически причини филмът ще започне след около 20 минути. Всички в залата запазиха олимпийско спокойствие – ни вопъл, ни (Оливър) Сто(у)н, ни прозявка, ни неодобрително ръмжене. Всичките 32 зрители си останаха по местата – бях там, видях го със собствените си очи. Без да преувеличавам мога да кажа, че вътре бяхме само чистокръвни киномани и стопроцентови идиоти – нямаше ни един нормален, заклевам се в Клаудия Кардинале (която BTW е почетен гост на фестивала).
След тази, да кажем, не много приятна новина, веднага получихме готина компенсация – самият режисьор на филма Марсело еди-кой си се появи пред нас и започна да ни разказва разни неща. Приятен човек, висок, слаб, изобщо не приличаше на бразилец. Каза, че филмът не е по действителен случай, обаче е вдъхновен от реални хора. Каза също, че името на филма няма нищо общо с Елвис Пресли, а с една негова съученичка Елвира, на която всички викали Елвис. А за Мадона – ами, как да се казва един травестит, освен Мадона?
Накрая даже ни засне с фотоапарат и ни накара да кажем: Неllo, Brazil … два пъти. И ние, всичките 32 идиоти го казахме … два пъти.
После започна филмът. А в него се разказваше за лесбийката Елвис и травестита Мадона. Елвис беше фотографка по призвание, а иначе работеше като разносвач на пици. Актрисата беше много сладка мацка (изобщо не приличаше на бразилка обаче). Точно на първия й работен ден като pizza girl на първата й доставка се започна с Мадона – русокос травестит към 40-те, който си поръча голяма пица. А преди това бившето му/й гадже – някакъв грозен криминален тип, му направи лицето на пица и му взе всичките спестени пари.
Понеже вече ми се затварят очите … ще бъда съвсем кратка. Елвис и Мадона се влюбиха от пръв поглед. И заживяха заедно и Елвис забременя от Мадона. И реши да задържи бебето и Мадона дори си подстрига косата и се облече като мъж, за да се запознае с родителите на Елвис. И двамата отидоха на видеозон, но докторът им каза, че полът на бебето е неопределен. Ами то при тия родители какъв пол – освен Ру Пол, друго няма какво да е.
На места филмът леееко ми напомняше на Алмодовар – според мен режисьорът Марсело еди-кой си харесва много Алмодовар. Почти съм готова да се закълна в Клод Льолуш, че съм права (BTW и той е почетен гост на фестивала).
В официалната програма на София филм фест филмът беше обявен като комедия. Моето неофициално и напълно откровено мнение е, че филмът не беше комедия.
BTW актьорът, който играеше Мадона изобщо не приличаше на бразилец.
Май проблемът на филма като цяло беше, че нито един от актьорите не приличаше на бразилец, за режисьора да не говорим.
Готино се получи, че след прожекцията с Дора и Нуша си говорихме как никоя от нас няма нищо против гейовете и лесбийките. Накрая с Нуша дажи си разсъждавахме как всеки от нас един ден може да стане гей или лесбийка (и двете нямаме нищо против това ).
И понеже аз много си падам по цитатите, ще завърша с цитат от една книга на Алек Попов.
Какво казала някоя си Джил Джонсън на дебата за сексуални политики в Ню Йорк през 71 г.
- Всички жени са лесбийки, освен тези, които не знаят това.
- Всички жени, които не знаят какво искат, рано или късно стават лесбийки.
- Всички лесбийки са жени, които знаят какво искат.
В такъв случай аз май също ще се окажа лесбийка … За Нуша и Дора не знам – трябва да ги попитам. Сега, обаче, няма как – точно в момента те спят (гаднярките), а аз пиша този пост.
Лека нощ на всички – гейове, лесбийки, стрейт, транссексуални, асексуални и бразилци.
Rozix, Браво! Не, че не спа… …което е вредно за здравето (но като пушач сигурно го знаеш), а за това, че от лани не съм чел текст с толкова позитивен негативизъм с чувство за хумор… Но то е от недоспиването 😀
Пък аз вчера гледах Ранго.
Макар и да бях отишъл на Пина.
Пина е на Вим Вендерс, а Rango е на Гор Вербински.
Освен това Пина го дават в Шити Центъра, а Rango в самозвания Мол ъф София (малката София, не знам защо, щото според мен е голямо село, а не малък град)
Rango е a must! И в Мол ъф София е със субтитри. Поне прожекцията от 22:15. Гарантиерен, проверено!
А Пина е, тоест беше от 21:00 в Шити Центъра, зала 5. Ама не беше, щото в 21:20 излезе едно момиче и каза, че нещо не можели да подкарат филма. Мина ми през главата да им предложа да им помогна. До сега е нямало филм, който да не съм успял да подкарам. Имало е такива, които съм подкарвал и са се оказвали не, каквото пише в заглавието, но това е една друга история.
Така че за Пина и това дали прилича на германка или по-скоро на немкиня, ще знам в неделя, когато ни казаха, че можело пак да дойдем и билетите щели да важат.
И дори Вим Вендерс не излезе някоя смешка да каже.
Ебаси.
П.С.
И аз се прибрах в 2.
П.С. #2
Таксито от единия до другия мол е 4 кинта.
П.С. #3
Рози, ма ти пишеш хич не зле, душа.
П.С. #4
От мен ще излезе една супер грозна лесбийка.
П.С. #5
И космата
Ваша.
Ц.
Eхеее, Цъки, значи ти се размина с „Пина“, а 😉
P.S. Косматите лесбийки май са фиешън …
Ваш/а,
Р
Излиза, че отлагането е в сърцето на успеха или поне води до хубави текстове 🙂