Тази седмица всички (без мен) ще са на Elevation. И нашата Галя също, но за разлика от вас – безплатно, защото спечели два билета от конкурс. Конкурсът изискваше да се напише разказ, който да съдържа имената на 5 групи, които ще участват на фестивала. Галя реши да отиде отвъд това условие, тя използва и заглавията на техни песни… и размаза всички.
Разказът се казва Боли и започва сега:
Ако си бях легнал навреме, това нямаше да ми се случи.
Беше в първите часове на една черна неделя. След поредна, лишена от събития, среща с бутилка Odd Crew приятели, гледах телевизия, когато в мигновенен празен кадър, сякаш чух:
– Ще дойдеш ли с мен?
Пак се бъгва кабелната! Станах да си налея чаша вода. Изпих успокоението си. Водата всичко оправя, това бях запомнил от баба си. Доволен, се отделих от несъвършенствата на телевизията и отидох при голямото спокойствие в спалнята. Вече толкова много ми се спеше, че нямах сили да се притеснявам.
Заспивах с Parov Stelar, когато гласът отново нахално се намеси:
– Заедно принадлежим към този свят.
Шантава работа! Какво ми става?! Станах. Знаех на кого мога разчитам в такива моменти. Джа никога не бърка. Медитирах няколко минути в задименото си усамотение. Затворих клепачите на тревогата и удължих размазването си на дивана. Ако знаех къде ще стигна, поне да не се бях екипирал с пижама.
Още в първите секунди реката на времето ме отнесе толкова далеч, колкото не съм си представял, че ще стигна. Пропътувах, без да се движа, своите 30 секунди до Марс. Когато се озовах на брега на пътешествието си, чух гласа:
– Противоотровата?
Отворих очи. Пред мен стоеше прозрачно мини тяло, без череп и кости. По вените му течеше кръв като лимонада. Чудесата никога не свършват! Не знаех какво да кажа и да направя. Нямах представа къде съм, кой съм, с кого съм. Нито как да й помогна. Единственото, което ми хрумна, беше да я попитам:
– Искаш ли шоколад? – все пак бях джентълмен!
– Какво е шоколад? – нелюбезно отвърна на поканата ми тя.
– Храна за душата! – изненадах се от отговора си и аз.
– А какво е душа? – продължи разпита.
Опитах се да отговоря на съдържателния й въпрос, но единственото, което ми успях да кажа, беше:
– Без нея си половин човек – и продължих, вече набрал повече смелост – какво искаш от мен?
– Не искам теб, а само секс – категорично каза тя и неочаквано се гмурна в мен, доставяйки ми непозната синкронизирана наслада.
Електросуингът, който все още биеше в главата ми, заскърца като лирична машина. Знаех, че вече я няма и вече е в мен.
Когато се събудих, се учудих от себе си. Как бих могъл просто да я удавя в тялото си? Бях глътнал космическото момиче. Само това ми оставаше.
Сирените в главата ми завиха. Спешен случай на Земята! Главата ме боли.
В текста са използвани имената на групите: Hurts, Odd Crew, Parov Stelar, 30 seconds to Mars, Gentleman и песните: Black Sunday, Cypress Hill; A Bottle of Friends, Odd Crew; Празен кадър, Остава; Ще дойдеш ли с мен?, Остава; We Belong in This World Together, Stereo Mcs; Jah Jah Never Fail, Gentleman; The River of Time, Odd Crew; Travelling Without Moving, Jamiroquai; The Antidote, Morcheeba; Мини тяло, Остава; Skull & Bones, Cypress Hill; Blood Like Lemonade, Morcheeba; Wonders Never Cease, Morcheeba; Шоколад, Остава; Soulfood, Gentleman; What is Soul, Stereo MCs; Half the Man, Jamiroquai; Не искам теб, а само секс, Сепуко 6; Syncronized, Jamiroquai; Lyrical Machine, Stereo MCs; How I Could Just Kill a Man, Cypress Hill; Cosmic Girl, Jamiroquai; Emergency on Planet Earth, Jamiroquai.