Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.
Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.
Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното.
Ралф Лорън е самоук. Не е посещавал академия, училище или гимназия по дизайн, единственият му опит е от началото на ’60-те, когато работи като продавач в Brooks Brothers – най-старата верига за мъжки дрехи в САЩ.
През 1967 с $ 50 000 заем от приятел Лорън открива магазин за вратовръзки. Там започва да създава собствени десени и мотиви, които продава под марката Polo. В началото на ’70-те решава да пусне линия от костюми за жени, но с мъжка кройка. На маншета на сакото Лорън поставя за първи път логото си. Две години по-късно създава класическата „поло“ риза, тя ще го направи милиардер.
Може би нищо от това нямаше да бъде от значение, ако през 1974 Лорън не се добира до възможността да създаде стил за бъдеща филмова класика – The Great Gatsby (Великият Гетсби), сценарий на Франсис Форд Копола, с участието на Робърт Редфорд и Мия Фароу. Филмът печели Оскар за костюми, а Лорън улавя златна жила – носталгията по Епохата на джаза. Време на млади милионери, амбициозни старлетки, вечеринки, шампанско и национално безгрижие – раждането на американската мечта. „Не кроя дрехи, кроя мечти“ – ще каже по-късно Лорън.
Вторият филмов проект, който носи отпечатъка на Ralph Lauren е Annie Hall 1977 (Ани Хол). Романтичната комедия печели Оскар за Най-добър филм, Режисьор, Сценарий и Актьор за Уди Алън, както и Най-добра актриса за Даян Кийтън. Мъжко скроените дрехи на Даян ще окаже ефект върху женската модата през цялото десетилетие.
Да разбира се, Рейчъл от Friends 1994-2004 (Приятели) работеше в Ralph Lauren, поне до 10-и сезон, когато я уволниха. Приятелите често носеха познатите ризи, a Ралф имаше камео участие в един от епизодите.
Майстор Шивачът Назарено Фонтиколи и бизнес партньорът му Гаетано Савини отварят първия си магазин в Рим в края на Втората световна. Магазинът носи името на хърватските острови Бриони, разположени по югозападния бряг на Истрия.
Brioni е малко ателие за мъжки костюми и остава такова до към ’50-те, когато двама мъже на име Кларк Гейбъл и Кари Грант стават клиенти. Следват още холивудски величия – Кърк Дъглас, Хенри Фонда, Антъни Куин, Ал Пачино. Доналд Тръмп е постоянно в Brioni, както и Джон Готи, шефът на мафиотската фамилия Гамбино.
Кройките с широки рамене и тясна талия внушават сила, мощ, крепко здраве и овластена мъжественост. Brioni стои перфектно – дори на Том Ханс, който да си признаем има щедро скроен задник. Споменаваме Brioni не заради Том Ханкс, а заради друг, специален клиент – Джеймс Бонд. Това е марката, която е обличала най-често 007, а Пиърс Броснън дори е тяхно рекламно лице.
Всички мъже на масата за покер в Casino Royale 2006 (Казино Роял) са облечени от Brioni.
И вие можете да се костюмирате. Първо – избирате си материя, цвят и десен – имате над 5000 възможности. Второ – взимат ви мярка. Трето – плащате сметката, която ще бъде между $6 000 и $46 000. Четвърто – чакате поне 35 часа. Честито! Светът е в краката ви.
Не, той не е англичанин. Родом е от Остин, Тексас – изключително неанглийско място. Форд следва вътрешна архитектура и дизайн в Ню Йорк, но докато е на студентски стаж в ПР отдела на Chloé, Париж решава, че модата е неговата страст. Първата си работа получава от американския дизайнер Кати Хардуик, която го наема, въпреки че е без никакъв опит. Тя си спомня: На интервюто го попитах: „Кой е любимият ти европейски дизайнер?“ А той ми каза: „Армани и Шанел“. Месеци по-късно го попитах, защо е отговорил така. „Защото ти носеше Армани“ – каза той. Ето, как му дадох първата работа.“
Форд работи и се учи от няколко нюйоркски дизайнера, но намира повечето американските модни етикети за претрупани и просташки. Мечтае за Европа, така попада в Gucci. През 1994 става творчески директор на марката. В следващите две години продажбите скачат с 90%. През 1997 Gucci, която е пред банкрут, когато го наема, е оценена на $4,3 милиарда. Форд става и творчески директор на Yves Saint Laurent, след поглъщането на модната къща.
През 2004 Форд напуска Gucci, поради творчески различия с ръководството и обявява създаването на собствена марка TOM FORD. През 2004 създава филмовата продуцентска компания Fade to Black, а през 2008 постига пореден успех – измества Brioni и става официален шивач на Джейм Бонд в Quantum of solace 2008 (Спектърът на утехата).
През 2009 режисира първият си филм. A Single Man 2009 (Самотен мъж) – филмът, който по чиста случайност е първият, за който писахме в Prozekcia. Макар мнението ни да не се е променило, това е пиршество за очите и естетическото чувство, всеки кадър носи ясният визуален отпечатък на Том Форд.
Леви Щраус пристига в Сан Франциско през 1869 от Буденхайм, Бавария, за да отвори клон на нюйоркския магазин на брат си. Компанията Levi Strauss & Co започва да произвежда дочени дрехи през 1870.
Името на първия шивач ушил джинси е Якоб Дейвис, еврейски емигрант от Латвия. Якоб често купувал коноп от Levi Strauss & Co, защото тогавашните панталони се късали. Той се досетил, че може да подсилва шевовете с медни нитове, които също поръчал от Леви. Якоб веднага разбрал, че е създал нещо гениално и отишъл да го патентова, но се оказало, че патентите струват пари. Якоб се върнал при Леви и на 20 май 1973 двамата стават собственици на патент №139,121 на Американската патентна служба.
Първите Levi‘s 501 се раждат през 1890, но е маркетинг мит, че са създадени за златотърсачите – Златна треска отдавна е минала. Следват години на майсторска реклама, музика и кино, които ще превърнат чифтът сини джинси в ежедневна униформа за всеки мъж.
Появата на уестърните през ’30-те, Втората световна, хипи движението са повратни моменти от историята на марката. Но истинският бум за синята кауза правят Джеймс Дийн в Rebel Without a Cause 1955 (Бунтовник без кауза) и Марлон Брандо, който носи за първи път 501 в The Wild One 1953 (Дивият).
Двамата превръщат Levi‘s в символ за цяло поколение, а забраната този символ да се носи в училище само помага.
Джинсите Levi‘s са задължителни за всеки размирник, носят ги: Мартин Шийн в Badlands 1973 (Лоши земи), Слай във First Blood 1982 (Първа кръв), Еди Мърфи в Beverly Hills Cop I и II 1984/1987 (Ченгето от Бевърли Хилс), Том Круз в Top Gun 1986, Кевин Бейкън в Tremors 1990 (Трусове), Марк Уолбърг и Крисчън Бейл в The Fighter 2010 (Боксьорът), Бен Афлек и Джеръми Ренър в The Town 2010 (Градът)… Straight cut или boot cut, original, relaxed, или skinny чифт джинси са демократичното спасение за всеки мъж.
Роден е в Пиаченца, Италия. След завършването на католически университет отива в казармата и работи две години във военна болница, а от там си намира работа в магазин за мъжка мода. Харесва му. Иска да научи занаята. Премества се в Nino Cerruti. През 1960 среща Джузепе Галеоти, архитектурен чертожник, който ще го убеди да отворят собствено студио за дизайн. Студиото е зарито с поръчки. През 1975 Джорджо Армани създава компанията носеща неговото име. След 25 години усилена работа, той е най-успешният италиански дизайнер, а годишният приход на GIORGIO ARMANI е $1,6 милиарда.
ARMANI означава майсторска кройка, небрежна, но изчистена елегантност, щипка италианска страст към живота. Марката е първата, която пуска ревю на живо по интернет. Навлиза в света на технологиите със собствен мобилен телефон. Разработва планове за верига луксозни хотели и ресторанти. Но това, което Армани умее по-добре от всички останали е да използва Холивуд.
Той е винаги там. На червения килим за наградите Оскар, на постерите, на екрана. Първият му успех са The Untouchables 1987 (Недосегаемите), облича всички, без Робърт Де Ниро (Ал Капоне). Всяка дреха изразява характера на героя. Класическият, затворен, но решителен вид на Кевин Костнър, спортният Анди Гарсия, достолепният, сякаш облечен в рицарски доспехи Шон Конъри. Филмът печели номинация за Оскар в категория Костюми.
Армани успява да деконструира мъжкия костюм и възприемането на мъжествеността в American Gigolo 1980 (Американско жиголо). Дизайнерът работи лично с Ричард Гиър, не само по изработването на дрехите, но и по тази нарцистична, станала класическа сцена.
През годините ARMANI мултиплицира този успех. Спомнете си: излетия костюм на Ед Мърфи в 48 Hours 1982 (48 часа), Мел Гибсън в Ransom 1996 (Откуп), Самюъл Л. Джаксън в Shaft 2000 (Шафт), мъжете от Miami Vice 1984-1990 и тези от The Italian Job 2003 (Италианска афера).
„Винаги съм изпитвал страст към киното, затова открих офис в Лос Анджелис, за да помогна на приятелите си от кино индустрията“– казва човекът в черна тениска. Явно елегантността не винаги е свързана с дрехите.
Това не е първият ни пост по темата.
Ето това е: Киното в модата
3 thoughts to “За зле облечените задници”