Най-често “блог” на български се обяснява, като “личен дневник”. Е* си! Нямаме нито един пост, който да прилича на личен дневник…
Мило дневниче, днес прекарах над 9 часа в седнало положение в офиса.
Ако седях в самолет 9 часа и 27 минути, щях да съм стигнал Ню Йорк.
Но, за да седя в самолет трябва да имам пари, а за да имам пари трябва да седя в офиса.
“Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.”
Обядвах салата от моркови.
Ооооранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…
Пеех си на ум, но сякаш и другите чуваха.
Прибрах се с такси.
Беше жълто.
Шофьорът говореше по телефона си.
Разбрах, че може би има глисти.
Сметка – 4.07 лв.
Подадох 5 лв.
Дори и не си помислих да взимам ресто.
Колко е хубаво да си свалиш обувките след 14 часа.
Да не забравя да си измия ръцете…
…и да проверя в Google как се предават глисти.
Часът е 23.39
Платих си парното онлайн – 301.64 лв.
С 301.64 можех да си купя 30 билета за кино, 12 комикса или една персийска котка.
Щях да я науча да яде салата от моркови.
Мило дневниче, смазан съм.
Просто искам да си легна.
Но трябва да споделя нещо преди това.
Future Shorts се завръща в България.
За да представи най-добрите късометражни филми и анимации за 2010 и 2011.
Записвам си за утре: да видя програмата…
Лека нощ.