Skip to main content

We Need to Talk About Kevin – Портрет на социопата като млад

Стена от бебета на Ханс Рудолф Гигер*

Като дете мечтаех да съм Шерлок Холмс. Малко по-късно, когато започнах да чета американски кримки, мечтата ми се приземи до скромното: “най-добрият профайлър на ФБР”. Още от тогава изпитвам интерес към човешката психика.

Защо някои от приятелите ми винаги искаха да играят Люк, а други се сърдеха, ако не са Дарт Вейдър? Защо едни винаги избираха да са стражари, а други апаши? Защо винаги знаех къде се крият последните? Защо момиченцето от третия етаж си показваше задника? Защо момченцето от осмия етаж измъчваше животни? Защо някои от съучениците ми ме пребиваха? Защо други не?

“Защо?” e въпросът в We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин) – филмът, който трябва да гледате, ако обмисляте да имате деца. И, ако обмисляте да нямате – също.

Миналата година гледах две семейни драми – Rabbit Hole 2010 (Заешка дупка) и още по-добрата: Beautiful Boy 2010 (Красиво момче). В първия филм семейството се бори с мъката по убития си син. Във втория се опитва да преживее факта, че синът им е убиец. Но приликите с We Need to Talk About Kevin 2011 свършват тук, разликите са големи.

Филмът на Лин Рамзи, екранизация по едноименния роман на Лайънъл Шривър, напуска битовата драма, меланхолията и сълзите, за да навлезе в царството на ужасите.

Ева и Франклин се обичат. От обичта им се ражда  Кевин. Кевин ще стане известен.

 

We Need to Talk About Kevin 2011

Ева (Тилда Суинтън), като първата жена, е все още млада, незряла, егоистична. Мечтае за живот пълен с изкушения и авантюри. Но с раждането на детето – се ражда и майката. Шумният, шарен живот в Ню Йорк е заменен със самотната, бежова провинция. Сблъсъкът между копнежа на жената и дълга на майката води до депресия. Ева иска да е в Париж, а не да сменя осрани памперси. Това прави ли я лоша майка? Дали повечето майки не изпитват същото желание за бягство? Колко от тях биха го признали?

Сигурното е, че децата са родителите си. Малкият Кевин е огледален образ на Ева. Тя е чувствена, пасивна, дистанцирана – латентно агресивна – жертва. Той става умен, манипулативен, жесток и хищник. А може би не. Може би се е родил такъв. Дали социопатите просто се появяват или ги създават след това?

We Need to Talk About Kevin 2011

Всеки ден милиони деца са свидетели на студенина или скандали между родителите си, биват шамаросвани, или не получават играчката, която искат, но това не ги прави масови убийци.

Проучвания показват, че в 75% от случаите социопатичното поведение е генетика. Ако единият еднояйчен близнак е социопат, вероятността и вторият да е като него е голяма – дори, ако е отгледан отделно – в напълно различна среда. В 25% от случаите психопатите биват създадени или стимулирани да станат такива – чрез насилие, физическо и сексуално, липса на любов, и емпатия.

Според статистиката на ФБР във всеки произволно избран момент в САЩ функционират не повече от 35 серийни убийци – при население от над 300 милиона. Тогава къде са останалите психопати?

Пишат блогове.

Така е, в реалния живот има огромен брой действащи психопати, които остават незабележими, защото не проявяват “неприемливо криминално поведение”. Някои от тях са блестящи актьори, политици, адвокати, бизнесмени, изобретатели.

Характеристиката, с която започват определенията за психопатично поведение е: “пренебрегване на обществото”, отделяне от стадото, преследване на лични цели, а не колективни, морални, божествени. Краен индивидуализъм. Ако се замислим, всяка една – от милиардите човешки единици, е обсебена от себе си. Дори тези, които “живеят за другите”. Ergo, всеки един от нас е Кевин. Това е плашещо, но и особено вълнуващо – поне за мен.

We Need to Talk About Kevin 2011

Филмът е композиран като музика, кадрите са в хармония с текстовете на песните, което прави излишно наличието на разказвач. Саундтракът е дело на Джони Грийнууд (Radiohead).

Най-честата причина да бъдат използвани деца във филмите е за моменти на благост и светлина. Джаспър Нюел – който е Кевин от 6 до 8 години, е точно обратното. Ще се гипсирате, докато гледате как тероризира майка си и манипулира баща си.

Ако устои на изкушенията на славата и парите, Езра Милър (Кевин като тийнейджър) ще стане звезда. Той е социопат lege artis – умен, чаровен, сексуално магнетичен. Патологиески лъжец. Майстор манипулатор. Егоманиак, убеден, че нещата му се полагат по право. Паразит, живеещ единствено за собствените си цели. Комбинация от окована ярост и импулсивен садизъм.

Тилда прави златна роля. Тя е в апогея си, използва талант, познание и инстинкти, за да бъде майката родила антихрист. Страстта, празнотата и агонията на Ева са в очите, раменете, бедрата и върха на пръстите й.

Недостатък (трябва ли да търсим такъв): Джон К. Райли е несполучлив избор за ролята на бащата – Франклин. Не вреди на филма, но в повечето сцени не е на място.

Мнението ми в едно изречение:

Великолепна аудио-визуална история за разцъфването на социопата, но също и за ужаса, болката, мъката, вината и търсенето на изкупление от майката.

_____________________________________________________________________________________

*Психиатърът д-р Станислаф Гроф използва произведения на Х. Р. Гигер, за да илюстрира своята теория за преднаталната памет. Това, което човек преживява в утробата и по време на раждането си, в значителна степен предопределя структурата на неговата същност.

През 1977 г. Гигер публикува „Некрономикон “ – албум с рисунки, който става сензация. Гигер вдъхновява Ридли Скот, за да създаде Alien 1979 (Пришълецът). Негови концепти са и в основата на Prometheus 2012, чиято премиера очакваме. Художникът страда от парасомния.

5 thoughts to “We Need to Talk About Kevin – Портрет на социопата като млад

  1. Дааа, това е най-хубавото – няма отговор. Филмът е въпрос. Краят също е интересна вариация на хепи енд 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *