Skip to main content

Татко снима мръсни филми

Source: АГИТПРОП & Stephen C. Apostolof Estate

 

Йордан Тодоров е работил за  „168 часа“ , L’Europeo, Vice, Abitare, Max, Amica и българското издание на сп. Rolling Stone. Режисьор е на „Бетонни фараони“ – антропологическо изследване на бита и погребалните традиции на ромите калдараши, първият български документален филм, който е финансиран от HBO.

А сега,  след повече от шест години работа, той е готов с „Татко снима мръсни“ филми (Dad Made Dirty Movies 2011), разказ за американския режисьор от български произход Стивън Апостолоф (1928-2005) – един от най-известните автори на еротични филми в Холивуд.

Разговаряхме с Йордан ден преди премиерата на филма.

________________________________________________

Prozekcia: В интервю пред „Капитал” разказваш, че когато си започнал работа върху историята си бил в „168 часа“. Предложил си да напишеш репортаж, но главният редактор не харесал идеята. Защо ти отне повече от шест години да направиш този филм? И кой хареса идеята?

Йордан: Реализирането на „Татко снима мръсни филми“ продължи толкова дълго, защото трябваше да се направят проучвания на множество частни и публични архиви, да се издирят и интервюират десетки хора, както и да се снима в осем града в четири щата в САЩ.

Зад идеята застана продуцентът Мартичка Божилова от „АГИТПРОП”, позната с филми като „Георги и пеперудите”, „Коридор №8”, „Проблемът с комарите и други истории” и др. Оператори на филма са тандемът Борис Мисирков/Георги Богданов, а монтажът е дело на Кеворк Асланян („Дзифт”). Анимацията във филма е на Свилен Димитров, талантлив български аниматор, който преди няколко години работи върху документалния Super Size Me, който беше номиниран за „Оскар”.

________________________________________________

P: В същото интервю казваш, че Апостолоф е най-успелият българин в Холивуд. А Тед Кочеф?

Й: Тед Кочеф е роден в Канада, в семейство на емигранти от днешна Македония. Освен това е работил предимно в Канада и Великобритания, а не в Холивуд. Което не го прави по-малко успешен от Апостолоф, разбира се…

________________________________________________

P: Първият филм на Апостолоф е Journey to Freedom (1957), но това, което го прави култов е Orgy of the Dead 1965 (Оргията на мъртвите), по сценарий на Ед Ууд. Много зрители смятат, че след този филм има нужда от нов клас за американското кино, след B-филмите се появяват C-филмите. Един от критиците пише, че ако има такъв клас, то Orgy of the Dead 1965 е най-лошият C-филм на света. Толкова ли е лош всъщност?

Й: Въпрос на гледна точка, както и на придобит вкус. На мен лично, след тридесетото гледане, „Оргията на мъртвите”, ми стана един от любимите филми.

 

"Orgy of dead" poster
"Orgy of dead" poster / Source: www.zedwordblog.com

________________________________________________

P: В Ed Wood 1994 (Ед Ууд) има сцена между Ед и Джордж Уайз, продуцент на Z-филми. Двамата обсъждат бъдещ „шедьовър“. Ууд пита: Is there a script?,  Уайз отговаря:  Fuck no! But, there’s a poster. Диалогът е страхотен, защото показва двете лица на Холивуд . От едната страна е търгашът и пълният измамник – човекът, който прави кинти, а от другата – чистият ентусиаст. Смяташ ли, че хората от онова време са били чисти артисти? Хора, които са правили нещата, защото им харесва да ги правят.

Й: Доста показателна сцена, но не бива да забравяме, че киното е и бизнес и плакатът е много важен, както и заглавието. Особено в нискобюджетното американско кино от 60-те и 70-те, където важи максимата “Sell the sizzle not the steak“.

В едно интервю Апостолоф казва – „Във всичките си филми съм започвал от заглавието. Още не бях завъртял камерата и дистрибуторът ми вече резервираше кината”. Това е практика не само за Апостолоф, но и за други продуценти на нискобюджетни филми по онова време. Пословичен е случаят, в който Роджър Корман, един от най-големите продуценти на експлойтейшън филми отива при младия Копола и му казва – „Хрумна ми страхотно заглавие – Dementia 13! Можеш ли да направиш филм по него?” И Копола зашива палто към копчето…

________________________________________________

P: Как Апостолоф е намирал актриси за филмите си?

Й: По обичайния начин – с кастинг или в каталога на някоя от многото агенции в Холивуд. Апостолоф е работил основно с Хал Гату – легендарен холивудски агент, който „осигурява“ актрисите за повечето сексплойтейшън филми през 60-те и 70-те. Историята на Гату сама по себе си е доста мистериозна. През 2000 г. той е открит в опожареното си студио. Официалната теза на полицията е, че Гату се е самоубил, но някои хора продължават да се съмняват в това и до днес.

 

 

Set of Orgy of the Dead, 1965
Source: АГИТПРОП & Stephen C. Apostolof Estate

________________________________________________

P: Кой би рискувал да се снима във филм на Апостолоф?

Й: Снимането на сексплойтейшън филми през 60-те години е било сравнително безопасно. Всичко е ОК стига никой да не пипа „продавачките на билети”(„the ticket sellers” – така Апостолоф е наричал женските гърди). Участието в сексплойтейшън филм е било един от начините да попаднеш в киното, при това съвсем легитимен. Също така, това, че една актриса се снима съблечена, в повечето случай няма никаква връзка с актьорските й заложби.

________________________________________________

P: За около 20 години Апостолоф прави 16 филма. Какво спира трудът му да стане световноизвестен – некадърността или конкуренцията на „Deep Throat“ и хардкора след него?

Й: Аз не бих казал, че Апостолоф или филмите му са некадърни. Точно обратното – иска се доста талант и хъс да правиш филми, пък било то и „мръсни”, в Холивуд, където вероятно всеки втори иска да е в киното. От друга страна филмите на Апостолоф, макар и далеч от шедьоврите на Фелини и Тарковски, са едни от най-добрите образци в сексплойтейшън жанра.

Идването на хардкор порнографията с филма „Deep Throat” е само една от причините за това Апостолоф да спре да снима филми. Както казва самият той – „Защо някой ще иска да гледа мой филм, след като може да види всичко в порнографски филм, при това на същата цена?”

________________________________________________

P: Американците имат израз:  „So bad, it’s good”. Смяташ ли, че лошите филми са добри? Помагат за развитието на критичност спрямо киното.

Й: Смятам, че т.нар. „лоши филми” са забавни за гледане и могат да ни кажат много за времето, в което са правени.

________________________________________________

P: В свои записки Макс Фриш пише, че всеки човек рано или късно си измисля история, която смята за свой живот, или поредица от истории, които могат да се аргументират с имена, дати и цифри, така че привидно да не възникне съмнение в тяхната истинност. Въпреки това тези истории си остават измислица.  Може би всички емигранти са почитатели на тази идея и имат „свои версии“ на живота си – все интересни. Разбра ли, кой е Стивън Апостолоф?

Й: Апостолоф винаги ще остане енигма. И все пак мисля, че успях да сглобя един доста близък до реалността негов образ.

 

Dad Made Dirty Movies - poster
Dad Made Dirty Movies - poster

________________________________________________

P: Ако Апостолоф беше жив, с кого щеше да работи днес – Адам Сандлър, Бен Стилър, Жан-Клод Ван Дам или може би щеше да помага на хардкор порно звездите да станат мейнстрийм – като Джена Джеймисън?

Й: Мисля, че той просто щеше да си пие уискито и да си пуши пурата.

________________________________________________

P: Какъв е следващият ти проект?

Й: Той отново е свързан с Апостолоф и историята на еротичните филми през 60-те и 70-те. В края на април ще бъде публикувана пълната биография на Апостолоф на български език, в която ще бъдат събрани всички онези истории, които по една или друга причина не намериха място във филма.

Като например това как Апостолоф каца аварийно със самолет на една от най-натоварените магистрали в Лос Анджелис. Книгата ще е илюстрирана с десетки никога непубликувани снимки от личния архив на Апостолоф и към нея ще има DVD с ремастерирана версия на „Оргията на мъртвите”, с оригиналния мейкинг, трейлъри, фотографии и др.

________________________________________________

P: И разбира се, единственият дежурен въпрос: Кои са любимите ти филми?

Й: Малка част от тях…

Sunset Blvd. 1950
The Out of Towners 1970
Ed Wood 1994
Manda Bala 2007
Twentynine Palms 2003
Barry Lyndon 1975
Sleuth 2007
Wisconsin Death Trip 1999
The Exorcist 1973
Roman Holiday 1953

________________________________________________

„Dad made dirty movies“ е част от програмата на София Филм Фест и можете да го гледате днес /15.03; 20:30 ч.; Централен военен клуб/

One thought to “Татко снима мръсни филми

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *