Сънищата на Джиро

 

Jiro Dreams of Sushi 2011

Джиро е на 85 години, 75 от тях прави едно и също нещо – суши. Джиро има ресторант в сутерена на сграда в Токио. Ресторантът на Джиро е малък – има само 10 места, резервациите са задължителни. В ресторанта няма други храни – има суши.

Сушито на Джиро в едно изречение: Пълната простота води до чистота.

Изречение, което е трудно за разбиране от всеки неяпонец особено, ако този неяпонец е балканец, защото да си признаем ние сме мърльовци. Ако не ми вярвате, разходете се по обновената 1/8 от Витошка и погледнете фугите под краката си. Погледнете как са подредени новите плочки, те ще ви кажат повече за бита и душевността на нашия народ отколкото Иван Хаджийски. Вижте ръба на тротоара, забележете липсата на симетрия, нагонът да е шарено. Вижте колко криво, необмислено и без капка отдаденост е направено всичко около нас.

Джиро е на 85 години, 75 от тях прави едно и също нещо – суши. Според него, когато човек избере професията си, той не трябва просто да я харесва – трябва напълно да се потопи в нея. Джиро прави суши, мисли за суши, сънува суши и е сигурен, че почивните дни са твърде дълги.

Той не e на мнение, че прави нещо специално, магическо, чудно – всичко е обич и упоритост, защото Джиро е на 85 и не мисли да се пенсионира.

В Jiro Dreams of Sushi 2011 (Сънищата на Джиро) ще видите търговец на риба, който познава какъв ще бъде вкусът й, когато я докосне. Продавач на скариди, който смята, че днес хората искат лесна работа, много свободно време и много пари, но не правят нищо, за да станат по-добри. Ще видите и производител на ориз, който отказва да го продава – дори за много пари, ако е сигурен, че купувачът не може да го сготви правилно.

 

Джиро Оно, носител на три звезди Мишелин, обявен за национално богатство на Япония

Джиро е на 85 години, 75 от тях прави едно и също нещо – суши. Той никога не е доволен от това, което е направил, защото не е съвършено. Знае, че докато е жив ще се опитва да стигне върха – но никой не знае къде точно е върхът. И когато го гледате и го слушате няма начин да не си си зададете следните 3 балкански въпроса – “Това възможно ли е? Това театро ли е? Тоя на къ‘в се прави?”

Не знам. Според познатите му разликата между младия Джиро и стария Джиро е, че последният вече не пуши.

Любимият ми документален филм, който гледах миналата година е за възрастен фотограф в Ню Йорк. Между Бил и Джиро има 11 000 километра, но те са толкова близо един до друг. Двама мъже открили щастието в пълното отдаване.

Мнението ми в едно изречение:

Прост филм за прост човек с чисто вдъхновение.

4 thoughts to “Сънищата на Джиро

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *